АНАТОМИЯ
Основната част от скелета на туловището е гръбначният стълб. Той представлява осев скелет, който е опора на цялото тяло. Във връзка с изправения стоеж на човека, гръбначния стълб има форма на S, като по този начин се разпределя тежестта на туловището и се предава към долните крайници. Гръбначният стълб е изграден от множество отделни надлъжно разположени сегменти, наречени прешлени. Различните отдели на гръбначния стълб се състоят от различен брой прешлени: шиен – от 7 прешлена, гръден 12 прешлена, поясен – от 5 прешлена, кръстцов – от 5 прешлена, и опашен – най-често от 4 прешлена. Прешлените в кръстцовия и опашния отдел са сраснали и образуват две отделни кости: кръстцова и опашна. Общият брой на всички прешлени при човека е 33, като в до кръстцовата част те са 24.
Шийни прешлени (vertebrae cervicales)
7 броя прешлени, първите два от които са с по-различна форма, а останалите са сходни;
Първият шиен прешлен – atlas, е изграден от две дъги: предна (arcus anterior) и задна (arcus posterior), заграждащи прешленния отвор (foramen vertebrae). На двете дъги по средата се намира по една пъпка (tuberculum anterius et posterius). Двете дъги са свързани по между си със странична костна маса (massa lateralis), върху която отгоре и отдолу на прешлена има ставни повърхности (facies articularis superior, facies articularis inferior), за свързване съответно с черепа и втория шиен прешлен (axis). Латерално от всяка костна маса е разположен израстък (processus transversus), който има отвор (foramen transversarium);
Вторият шиен прешлен – axis, е изграден от тяло (corpus veretebrae) и дъга (arcus vertebrae). Тялото нагоре се продължава в зъб (dens axis), който има две ставни повърхности (facies articularis anterior et posterior), за свързването му със ставната фасетка на първият шиен прешлен (fovea dentis). От най-изпъкналата част на дъгата излиза къс и широк бодилест израстък (processus spinosus). От горната и от долната страна на тялото на аксиса се намират по две ставни повърхности (facies articularis superior et inferior). Латерално от тях, както при атласа, се намират израстъци (processus transversus), с отвор на тях (foramen transversarium);
Останалите шийни прешлени (C3-C7) са сходни по форма и имат тяло (corpus veretebrae) с овална форма, и дъга (arcus vertebrae), от която излиза бодилест израстък (processus spinosus). Всички, освен седмия шиен прешлен, имат къс и раздвоен бодилест израстък. Латерално всеки шиен прешлен притежава израстък (processus transversus) с отвор (foramen transversarium), на който се намират две пъпки – предна и задна (tuberculum anterius et posterius). Между тези пъпки се намира бразда (sulcus nervi spinalis), в която заляга съответният гръбначномозъчен нерв;
Седмият шиен прешлен е с най-дълъг бодилест израстък, който не е раздвоен и лесно се опипва под кожата, поради което се нарича още – vertebra prominens;
Гръдни прешлени (vertebrae thoracicae)
Изградени са от цилиндрично тяло (corpus veretebrae) и дъга (arcus vertebrae), върху която са разположени дълги странични (processus transversus) и бодилести (processus spinosus) израстъци;
Телата гръдните прешлени имат допълнителни ставни повърхности, отгоре и отдолу, за свърване с главите на ребрата (fovea costalis superior, fovea costalis inferior);
Страничните израстъци имат ставна повърхност за съчленяване с пъпката на съответното ребро (fovea costalis processus transversi). Такава повърхност не притежават само T11 и T12;
Всеки прешлен има по две горни и две долни ставни повърхности за свързване между два съседни прешлена (facies articularis superior et inferior);
Бодилестите израстъци са наклонени назад и надолу, като отгоре надолу по гръбначния стълб, този наклон се увеличава;
Поясни прешлени (vertebrae lumbales)
Притежават масивно тяло, силно развита дъга и приблизително триъгълна форма на прешленния отвор;
Напречните израстъци се наричат ребрени (processus costales), поради това че са присъединени рудиментарни ребра;
Върху ребрените израстъци има допълнителни израстъци (processus accessorii);
Бодилестият израстък е къс, приплеснат странично и има четириъгълна форма
Ставните повърхности на горните ставни израстъци са обърнати медиално, а на долните – латерално
Върху горните ставни израстъци има малък израстък, наречен сисовиден (processus mammillaris)
Кръстцова кост – os sacrum
Има форма на триъгълник с основа (basis) обърната нагоре и връх (apex) – надолу;
Кръстцовата кост се свързва здраво с двете тазови кости, посредством ставна повърхност (facies auricularis), и заедно с тях изгражда таза;
Предната повърхност (facies pelvica) е вдлъбната, а задната (facies dorsalis) – изпъкнала;
По предната повърхност се забелязват четири напречни линии, на местата на срастване на прешлените, които настрани завършват с четири чифта отвори (foramina sacralia anteriora);
По задната повърхност има (съответстващи на предните) четири чифта отвори (foramina sacralia posteriora) и пет надлъжни неравни гребена;
През кръстцовата кост преминава гръбначен канал (canalis sacralis);
Опашна кост – os coccygis
Формира се в средна възраст чрез костно срастване на прешлени;
Има форма на пирамида с основа обърната нагоре;
Първият опашен прешлен е най-голям и свързва ставно с върха на кръстцовата кост;
Останалите прешлени надолу стават все по-малки и имат само тела;
Болки в гърба се отнасят до болката, възникваща в различни зони на гърба. Обичайните причинители на болките в гърба са прекалено натоварване или комбинация от повреда на опорно-двигателната система (например прищипан нерв) и дегенративна повреда (признак на износване) като и психосоматични фактори.
ПРИЧИНИ
Болките в гърба се причиняват от физически (органични) и/или психосоматиччни фактори като нарушена позиция или неправилно прехвърляне на тежестта. Възможни причини са:
Не е намерена специфична причина за близо 90% от всички случаи на болки в гърба. Диагностичните процедури включват рентгенова снимка и томография с магнитен резонанс.
СИМПТОМИ
Болките в гърба се различават от радикулита, при който нервното коренче е раздразнено (например при дисковата херния) и псевдорадикулита. В последния случай болките в гърба са причинени от промяна на малки стави на гръбнака.
Други отличителни признаци включват:
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението е строго индивидуално и зависи от причината за болките и често първоначално е консервативно, т.е. без операция. Хирургия се извършва в редки случаи . Прогнозата за повечето хора с болки в гърба е добра. В повече от половината случаи болката отшумява в рамките на седмица и проблизително 80% от пациентите се възстановяват значително чрез адекватно лечение с терапия, ортопедична медицинска помощ, като ортези, укрепващи опори и физитерапевтично лечение.
Превенция на болката в гърба
Най-сигурният начин за предотвратяването на болката в гърба е запазването на неговата сила и здравина чрез подходящи упражнения. Други подходящи мерки които могат да се предприемат са:
Не бива да се носят тежки предмети само с едната ръка. Товарът трябва да бъде равномерно разпределен. Когато човек носи тежест и трябва да се обърне встрани, не трябва да извива само кръста си, а цялото тяло.
Преди тренировка загрявката е ключов момент за предпазване от травми. Когато човек прекарва повече време в седнало положение, задължително гърбът трябва да бъде изправен. Схващането на гърба може да се предотврати и чрез раздвижване и ставане от стола, възможно по-често.
Най-добрата превенция е със специалния ортопедичен и анатомичен колан (елек) с пластини в гърба за изправене на стойката който е подходящ за всичките възрастови групи .
Носенето на неудобни обувки и прекалено високи токове също може да стане причина за болка в гърба. В тези случаи се препоръчва носенето на специални ортопедични стелки. Спането на твърд матрак в много случаи облекчава болковия синдром. Страничната позиция е най-подходяща за сън, като краката трябва да бъдат леко свити.
НАЙ-ЧЕСТИ ПРОБЛЕМИ В ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ
Ортопед-Травматолог, Спортна Медицина
Специалист Детски Ортопед, Специалист по дестко развитие