АНАТОМИЯ
Основната част от скелета на туловището е гръбначният стълб. Той представлява осев скелет, който е опора на цялото тяло. Във връзка с изправения стоеж на човека, гръбначния стълб има форма на S, като по този начин се разпределя тежестта на туловището и се предава към долните крайници. Гръбначният стълб е изграден от множество отделни надлъжно разположени сегменти, наречени прешлени. Различните отдели на гръбначния стълб се състоят от различен брой прешлени: шиен – от 7 прешлена, гръден 12 прешлена, поясен – от 5 прешлена, кръстцов – от 5 прешлена, и опашен – най-често от 4 прешлена. Прешлените в кръстцовия и опашния отдел са сраснали и образуват две отделни кости: кръстцова и опашна. Общият брой на всички прешлени при човека е 33, като в до кръстцовата част те са 24.
Шийни прешлени (vertebrae cervicales)
7 броя прешлени, първите два от които са с по-различна форма, а останалите са сходни;
Първият шиен прешлен – atlas, е изграден от две дъги: предна (arcus anterior) и задна (arcus posterior), заграждащи прешленния отвор (foramen vertebrae). На двете дъги по средата се намира по една пъпка (tuberculum anterius et posterius). Двете дъги са свързани по между си със странична костна маса (massa lateralis), върху която отгоре и отдолу на прешлена има ставни повърхности (facies articularis superior, facies articularis inferior), за свързване съответно с черепа и втория шиен прешлен (axis). Латерално от всяка костна маса е разположен израстък (processus transversus), който има отвор (foramen transversarium);
Вторият шиен прешлен – axis, е изграден от тяло (corpus veretebrae) и дъга (arcus vertebrae). Тялото нагоре се продължава в зъб (dens axis), който има две ставни повърхности (facies articularis anterior et posterior), за свързването му със ставната фасетка на първият шиен прешлен (fovea dentis). От най-изпъкналата част на дъгата излиза къс и широк бодилест израстък (processus spinosus). От горната и от долната страна на тялото на аксиса се намират по две ставни повърхности (facies articularis superior et inferior). Латерално от тях, както при атласа, се намират израстъци (processus transversus), с отвор на тях (foramen transversarium);
Останалите шийни прешлени (C3-C7) са сходни по форма и имат тяло (corpus veretebrae) с овална форма, и дъга (arcus vertebrae), от която излиза бодилест израстък (processus spinosus). Всички, освен седмия шиен прешлен, имат къс и раздвоен бодилест израстък. Латерално всеки шиен прешлен притежава израстък (processus transversus) с отвор (foramen transversarium), на който се намират две пъпки – предна и задна (tuberculum anterius et posterius). Между тези пъпки се намира бразда (sulcus nervi spinalis), в която заляга съответният гръбначномозъчен нерв;
Седмият шиен прешлен е с най-дълъг бодилест израстък, който не е раздвоен и лесно се опипва под кожата, поради което се нарича още – vertebra prominens;
Гръдни прешлени (vertebrae thoracicae)
Изградени са от цилиндрично тяло (corpus veretebrae) и дъга (arcus vertebrae), върху която са разположени дълги странични (processus transversus) и бодилести (processus spinosus) израстъци;
Телата гръдните прешлени имат допълнителни ставни повърхности, отгоре и отдолу, за свърване с главите на ребрата (fovea costalis superior, fovea costalis inferior);
Страничните израстъци имат ставна повърхност за съчленяване с пъпката на съответното ребро (fovea costalis processus transversi). Такава повърхност не притежават само T11 и T12;
Всеки прешлен има по две горни и две долни ставни повърхности за свързване между два съседни прешлена (facies articularis superior et inferior);
Бодилестите израстъци са наклонени назад и надолу, като отгоре надолу по гръбначния стълб, този наклон се увеличава;
Поясни прешлени (vertebrae lumbales)
Притежават масивно тяло, силно развита дъга и приблизително триъгълна форма на прешленния отвор;
Напречните израстъци се наричат ребрени (processus costales), поради това че са присъединени рудиментарни ребра;
Върху ребрените израстъци има допълнителни израстъци (processus accessorii);
Бодилестият израстък е къс, приплеснат странично и има четириъгълна форма
Ставните повърхности на горните ставни израстъци са обърнати медиално, а на долните – латерално
Върху горните ставни израстъци има малък израстък, наречен сисовиден (processus mammillaris)
Кръстцова кост – os sacrum
Има форма на триъгълник с основа (basis) обърната нагоре и връх (apex) – надолу;
Кръстцовата кост се свързва здраво с двете тазови кости, посредством ставна повърхност (facies auricularis), и заедно с тях изгражда таза;
Предната повърхност (facies pelvica) е вдлъбната, а задната (facies dorsalis) – изпъкнала;
По предната повърхност се забелязват четири напречни линии, на местата на срастване на прешлените, които настрани завършват с четири чифта отвори (foramina sacralia anteriora);
По задната повърхност има (съответстващи на предните) четири чифта отвори (foramina sacralia posteriora) и пет надлъжни неравни гребена;
През кръстцовата кост преминава гръбначен канал (canalis sacralis);
Опашна кост – os coccygis
Формира се в средна възраст чрез костно срастване на прешлени;
Има форма на пирамида с основа обърната нагоре;
Първият опашен прешлен е най-голям и свързва ставно с върха на кръстцовата кост;
Останалите прешлени надолу стават все по-малки и имат само тела;
Болки в гърба се отнасят до болката, възникваща в различни зони на гърба. Обичайните причинители на болките в гърба са прекалено натоварване или комбинация от повреда на опорно-двигателната система (например прищипан нерв) и дегенративна повреда (признак на износване) като и психосоматични фактори.
ПРИЧИНИ
Болките в гърба се причиняват от физически (органични) и/или психосоматиччни фактори като нарушена позиция или неправилно прехвърляне на тежестта. Възможни причини са:
Не е намерена специфична причина за близо 90% от всички случаи на болки в гърба. Диагностичните процедури включват рентгенова снимка и томография с магнитен резонанс.
СИМПТОМИ
Болките в гърба се различават от радикулита, при който нервното коренче е раздразнено (например при дисковата херния) и псевдорадикулита. В последния случай болките в гърба са причинени от промяна на малки стави на гръбнака.
Други отличителни признаци включват:
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението е строго индивидуално и зависи от причината за болките и често първоначално е консервативно, т.е. без операция. Хирургия се извършва в редки случаи . Прогнозата за повечето хора с болки в гърба е добра. В повече от половината случаи болката отшумява в рамките на седмица и проблизително 80% от пациентите се възстановяват значително чрез адекватно лечение с терапия, ортопедична медицинска помощ, като ортези, укрепващи опори и физитерапевтично лечение.
Превенция на болката в гърба
Най-сигурният начин за предотвратяването на болката в гърба е запазването на неговата сила и здравина чрез подходящи упражнения. Други подходящи мерки които могат да се предприемат са:
Не бива да се носят тежки предмети само с едната ръка. Товарът трябва да бъде равномерно разпределен. Когато човек носи тежест и трябва да се обърне встрани, не трябва да извива само кръста си, а цялото тяло.
Преди тренировка загрявката е ключов момент за предпазване от травми. Когато човек прекарва повече време в седнало положение, задължително гърбът трябва да бъде изправен. Схващането на гърба може да се предотврати и чрез раздвижване и ставане от стола, възможно по-често.
Най-добрата превенция е със специалния ортопедичен и анатомичен колан (елек) с пластини в гърба за изправене на стойката който е подходящ за всичките възрастови групи .
Носенето на неудобни обувки и прекалено високи токове също може да стане причина за болка в гърба. В тези случаи се препоръчва носенето на специални ортопедични стелки. Спането на твърд матрак в много случаи облекчава болковия синдром. Страничната позиция е най-подходяща за сън, като краката трябва да бъдат леко свити.
Вижте цялата статия тук
Болките в кръста, наричани още лумбаго, радикулит са едни от най-честите оплаквания от страна на опорно-двигателния апарат. В основата им стои специфичната за човека изправена стойка и оттам голямото натоварване на което е подложен гръбначния стълб. Почти всеки е изпитал болки в кръста в някой период от живота си, а половината от хората са имали и няколкократни пристъпи.
Кръстът е анатомична област, която обхваща петте кръстцови прешлена на гръбначния стълб. Те образуват кръстцовата кост (на латински: os sacrum). По топографски показатели кръстът е най-нискостоящата част от гърба. Болка локализирана в тази област се означава като ниска кръстна болка. Болката може да се дължи на мускулна, костна, съдова или нервна патология.
Ниската болка в кръста е често срещан симптом. В глобален мащаб около 40% от хората в даден момент от живота си са страдали от персистираща (продължителна) болка в кръста. Болката в кръста се среща предимно във възрастовия диапазон 40-80 години. Половото разпределение е спорно. Почни по равно се преразпределя честотата между половете.
Болестта се определя като социално значима поради няколко причини:
Пълното лечение на болестта е мултисистемно и комплексно. Съществува риск от нетрудоспособност и инвалидизация. До средата на 20-ти век няма установена причина за болка в кръста. Адекватното обяснение за болката идва от американският неврохирург сър Harvey Williams Cushing, който представя своята теория на нервите и нарушената нервна проводимост като причина за болка.
ЕТИОЛОГИЯ-ПРИЧИНИ
Най-честите причини за тези така чести оплаквания са заболяване или травма на мускулите, костите и нервите на гръбначния стълб. Твърде чести са дегенеративните изменения в междупрешленните дискове, водещи до херния, която може да притиска гръбначния мозък и да причинява упорити и силни болки. Остеофитите (популярни като шипове) на прешленните тела също водят до стесняване на гръбначния канал или на междупрешленните отвори откъдето излизат нервите и често са причина за болки в кръста. По-рядко до болки в кръста може да доведе приплъзване на прешлен или възпаление на ставите между кръстната и тазовите кости. Понякога заболявания на органи в коремната кухина могат да се проявят с проведена първоначална болка в гръбначния стълб. Някои метаболитни заболявания и тумори също имат подобни оплаквания. Нерядко срещани в практиката, причина за подобни кръстни болки са психосоматичните симптоми и депресията. Възможна причина за болки в по-напреднала възраст е остеопорозата, при която прешленните тела получават микрофрактури, намаляват височината си и притискат нервните коренчета.
Въпреки разнородната етиология и различните патогентични механизми на ниска кръстна болка, то основен субстрат на увредата остава периферната нервна система.
КЛИНИЧНА КАРТИНА
Както се подразбира то самото заглавие, водещ симптом е болката. Ниската кръста болка рядко е изолирана само в кръста. По-често болката ирадира към сакралния отдел, глутеуса и задната повърхност на бедрата се определя като лумбаго с ишиас. Ишиас само по себе си е болка, която е локализирана по задната повърхност на крайника
Ниската кръстна болка започва внезапно. Болката възниква спонтанно. Тя е рязка по характер. Пациентът често заема принудително положение, при което намалява болката. При допълнително натоварване на гръбната мускулатура болката отново се възвръща със същия интензитет. Кашлица, кихане или дори леки въртеливи движения могат отново да провокират болевия усет.
Всяка една област от тялото се инервира от точно определени нервни окончания. Тези области се наричат дерматоми. При неврологични нарушения в дерматомите настъпва отпадна симптоматика. Тази симптоматика се изразява с намалена сетивност при неврологично изследване. При силна увреда на периферните нерви е възможно да настъпят двигателни разтройства.
Дългото персистиране на болката може да се последва от мускулна слабост, хипотония и понякога дори атрофия на засегнатия крайник.
ДИАГНОЗА
Диагностичният процес започва със снемане на анамнеза. Анамнезата представлява насочено лекарско интервю, при което лекарят снема данни относно сегашните оплаквания, минали заболявания, рискови фактори, свързани с професионалната и социалната среда на пациента. Важно от анамнестичните данни е да се установи етиологията на ниската кръстна болка. От това зависи навременното и коректно лечение.
От физикалния преглед основно значение има провеждането на щателен неврологичен статус. Палпаторно лекарят установява повишен тонус на паравертебралната мускулатура (мускулната група около гръбначния стълб). При тангенциален натиска на бодилестите израстъци на прешлените, пациентът съобщава за силна болезненост. Освен това се установява и отпадна неврологична симптоматика
При следващия диагностичен етап се провеждат лабораторни изследвания. Ако първопричнителят е възпалително заболявания, то се повишават кръвните показатели при възпаление — С-реактивен протеин, левкоцити, скорост на утаяване на еритроцитите. Изследването на нивата на калция в кръвта имат значение при съмнение за остеопороза. При травми на големи мускулни групи има повишаване на креатинина. За установяване или отричане на неопластични процеси се изследват определените за това туморни маркери. Позитивирането на антинуклеарните антитела е суспектно за автоимунни процеси.
От образните диагностични методи се прилагат:
ЛЕЧЕНИЕ
Терапията на ниска кръстна болка е комплексна и продължителна. Специалист ортопед трябва да Ви представи лечебен план за състоянието Ви.
За облекчаване на болката се приемат аналгетици или нестероидни противовъзпалителни средства. НСПВС трябва се приемат с изключително внимание от пациенти с гастрит или язвена болест. НСПВС обострят или индицират подобни заболявания. Ако болката не утихне се прилага краткотрайна терапия от опиоидни медикаменти. Препоръчват се физиотерапевтични процедури, които отпускат паравертебралната мускулатура и намаляват натоварването в лумбалната област. Приемът на витамини от В групата подпомага по-бързото заздравяне на периферните нерви. Към алтернативните средства за лечение се причисляват шок-уейв, акупунктурата, мануалните масажи, кинезитерапия.
Препоръчва се болните известно време да носят специален пояс за ограничаване на движенията. Вижте най-подходящ колан / пояс за кръст тук
Също много е важно при дясна на работния стол и стол за кола да изплозват тази ергономична ортопедична възглавница (вижте тук)
При неефективност на консервативната терапия се предприемат хирургични интервенции.
Ползотворен ефект имат и разтегателните и укрепващите гръбначната мускулатура упражнения. Покоят на легло няма доказан ефект и с изключение на препоръчвания постелен режим в продължение на 1-2 дни в началото на острите оплакванията след това не се препоръчва. По отношение на хроничните оплаквания и за предотвратяване на нов пристъп на кръстна болка от важно значение е видът на леглото. Изследванията от последните години промениха традиционната представа сред различните медицински специалисти, че твърдото легло облекчава болките в гърба. Пациентите, които използват матраци със средна твърдост спят по-комфортно и в по-малка степен се оплакват от болки в гърба и кръста. Вероятната причина за това е, че при умерено твърд матрак раменете и тазът заемат по-естествена позиция и гръбначният стълб е в по-физиологична позиция. В светлината на тези данни повърхностното покритие с новите латексни и пенести материали, както и анатомичните матраци вероятно ще имат по-благоприятен ефект при облекчаването на хроничните болки в гърба.
Възглавницата за спане също има голяно значение и най-подходяща в случай е Ортопедична-Ергономична Възглавница Santorini – вижте я тук
Прогнозата на ниска кръстна болка е благоприятна. Около 90% от заболелите до 6 седмици оздравяват. При останалите 10% болката хронифицира, което предизвиква инвалидизация в различна степен и нарушава качеството на живот на страдащите.
НАЙ-ЧЕСТИ ПРОБЛЕМИ В ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ
Ортопед-Травматолог, Спортна Медицина
Специалист Детски Ортопед, Специалист по дестко развитие