СТАВЕН ХИПЕРЛАКСИТЕТ

Клиничното състояние, при което се наблюдава атипична подвижност на ставите се нарича ставен хиперлакситет. Ставен хиперлакситет, с известна още с алтернативните наименования, които са:

• Ставна хиперподвижност
• Ставен хиперлакситет
• “Двойна става”
• Хипермобилен синдром
• Ставна “халтавост”

Ставният хиперлакситет се характеризира с нетичнино голям обем на ставните движения. Това състояние може да засегне единична или множество стави по цялото тяло. Клиничното състояние е често срещано при доста деца. Някои от тях могат да допират палеца на ръката си до китката, да поставят крак зад глава и други акробатични изпълнения.

Нормалният размер на пасивните движения в ставите варира в широки граници в зависимост от фамилни особености, възраст, пол, условия на живот и др.

За ставна халтавост се говори, когато във всички стави или в голяма част от тях пасивните движения са извън физиологичните граници – например хиперекстензия на ръката, позволяваща да се поставят пръстите успоредно на предмишницата , хиперекстензия над 1о* в лакътя и коляното, ексцесивна дорзална флексия на ходилото, позволяваща да бъде почти допряно до подбедрицата.

Непосредствено след раждането халтавостта на ставите трудно се установява. В ранна детска възраст тя е изразена в голям процент от децата, но само една част от тях имат халтави стави след завършване на растежа. Изследванията установяват при 6-годишни деца ставна халтавост в 5%, а при 12-годишни – в 1% от случайте.

При по-голяма част от децата с халтави стави състоянието не е свързано с особени морфологични промени в крайниците нито с функционални смущения. Мускулната сила и сухожилните рефлекси са нормални. В други случай обаче тази конституционална особеност създава предразположение към някои деформации и заболявания на опорно-двигателния апарат.

Голям брой наблюдения и подробни фамилни проучвания говорят за автозомно-доминантно предаване на ставната халтавост по наследство. Някой автори считат, че съществуват няколко разновидности в зависимост от разпространението и степента на ставната халтавост, които се управляват от различни гении мутации.

Ортопедичните проблеми, които могат да възникват във връзка с фамилната ставна халтавост, са следните:

1.Участва като един важен предразполагащ фактор в многофакторната етиопатогенеза на вроденото изкълчване на тазобедрената става. Според проучвания (Carter & Wilkinson) това се отнася преди всичко за мъжкия пол. При женския пол според тях ставната халтавост непосредствено след раждането е свързана в по-голямата част от случайте с хормонални причини. Броят на случайте на фамилна ставна халтавост в двата пола е еднакъв, но мимичетата поради споменатите хормонални причини боледуват от вродено изкълчване много по-често.

2.Непосредствено след прохождането при голяма част от децата с фамилна ставна халтавост ходилата изглеждат плоски. При необременено състояние те имат напълно нормална форма и прегледа и анализ на походката от детския ортопед не показват никакви отклонения.

Особено лечение в повечето от случайте не се налага. В повечето случай настъпва спонтанно подобрение в продължение на няколко години. При значителна халтавост детския ортопед ще Ви предлага провеждането на съответни упражнения за укрепване мускулите, поддържащи свода, ще Ви обясни какви са подходящите обувки които трябва да носи Вашето дете и в краен случай, след опреденена възраст, стелки с повдигнати сводове. За оперативно лечение се мисли само когато плоскостъпието е тежко, болезнено, с късо ахилесово сухожилие и е към края на средна училищна възраст.

3.Според изследванията на мнозина автори, при 10% до 25% от болните с хабитуална сублуксация или луксация на пателата първо причината е фамилна ставна халтавост.

4.Една рядка аномалия, свързана с фамилната ставна халтавост е вродената сублуксация или луксация на раменната става.

5.Ставната халтавост е често причината за деформациите в областта на колянната става (genu valgum, genu varum, genu recurvatum) в детската възраст. Ако не се открият други причини, състоянието се подобрява спонтанно, без да се налагат особени лечебни мероприятия. Също се наблюдава относително по-голяма честота на болезнени есенциални хидропси в коленните стави у хора с фамилна халтавост.

Ставната халтавост е често един от симптомите на някои тежки вродени заболявания (синдром Marfan, синдром на Ehler-Danlos, osteogenesis imperfecta и др.)

Детският ортопед , по време на редовните профилактични прегледи, ще Ви увери за състоянието, растежът и развитието на Вашето дете.

Ставната хипермобилност (ставна хиперподвижност, хиперлакситет, „двойна става“, хипермобилен синдром или „халтавост“) е понятие, което описва стави с по-голяма способност за разтягане в сравнение с нормалното. Такива стави позволяват да се изпълняват движения с по-голяма амплитуда от обикновено.

Стабилността на ставите се обуславя от множество фактори (еластичност на ставната капсула, връзков апарат, мускулен тонус и т.н).

Когато тази стабилност е нарушена, ставата се характеризира с по-голям обем на движение и съответно предразположение към луксации и сублуксации.

Терминът „двойна става“ често се използва за описание на тази физиологична особеност, но той не е точен и затова не е литературно приет.

Индивидът има само една, а не две отделни стави, така че по-скоро се касае за значение от сорта на „двойна ставна подвижност“.

Повечето деца притежават просто ставна хипермобилност, без други симптоми или медицински състояния.

Други хора с хипермобилен синдром обаче изпитват множество затруднения.

Техните стави лесно могат да бъдат наранени, по-склонни са към дислокация поради по-слабата си стабилизация, могат да развият хронична мускулна слабост и умора (тъй като мускулът работи по-усилено, за да компенсира слабостта на ставните връзки, поддържащи ставата).

Хипермобилният синдром води и до хронична болка и фибромиалгия.

Причини за хипермобилност на ставите

„Халтавостта“ на определена става може да има травматична етиология, но ако това състояние е генерализирано, етиологията най-често е генетична (генетична предопределеност).

Днес се предполага, че участие имат 4 фактора, които засягат различни хора във варираща степен:

• Анормално оформени краища на ставите на една или повече кости, участващи в ставата. Някои стави нормално притежават голям обхват на движение, като раменната и бедрената. И двете стави изглеждат като „топка“ в „ямка“. Ако се унаследява по-плитка, а не нормално дълбока „ямка“, очевидно „топката“ лесно ще се изплъзва от „ямката“ и ще бъде възможен по-голям обхват на движение за тази става. Ето защо тя лесно ще може да се дислоцира (измества).
• Слабост или разтегнати ставни лигаменти (връзки), причинени от проблеми на ниво протеини или хормонални отклонения. Лигаментите са изградени от няколко типа протеинови фибри. Еластинът (който придава еластичност) може да бъде засегнат при някои хора. Женските полови хормони повлияват структурата на колагена, като го „разрехавяват“. Освен децата и жените са най-податливи преди менструалния период и в късните стадии на бременността. Причината е в хормона релаксин, който подготвя тазовата мускулатура и връзки за бъдещето раждане. Интересно е, че различните раси имат различна ставна подвижност, която е обусловена от различната структура на колагена. Например хората от индийския субконтинент имат много по-гъвкави ръце от европейците.
• Дефект в колаген тип 1 или друг съединителнотъканен дефект (открити при синдром на Елърс-Данлос и синдром на Марфан), изразяващи се в отслабени лигаменти, мускули и сухожилия. Същият този дефект може да отслаби и костите, което да доведе до остеопороза и фрактури в напреднала възраст
• Мускулен тонус: Тонусът на мускулите се контролира от нервната система и засяга степента и обхвата на движение на ставите. Някои хора използват специални техники, за да подобрят мускулния си тонус и да повишат гъвкавостта си – йога, гимнастика, лека атлетика.
• Нарушена дълбока сетивност (ставна проприоцепция): трудност да се определи точната позиция на дадена част от тялото в пространството със затворени очи, както и колко разтегнато е сухожилието. Следователно съществува риск от преразтягане.

Тези отклонения водят до неадекватно разпределение на тежестта и разтягането, приложени върху ставите, което означава, че те без подходящата превенция, могат се износват бързо и се стига до остеоартрит.

Симптоми на хипермобилност

Хората с хипермобилен синдром могат да развият и други състояния поради нестабилността на ставите си – чести навяхвания, тендинити или бурсити.

• Ранно възникване на остеоартрит;
• Сублуксации или дислокации, най-вече на рамото;
• Колянна болка;
• Болка в гърба, пролапс на междупрешленни дискове или спондилолистезис;
• Пукащи стави;
• Чувствителност на удар;
• Темпоро-мандибуларен ставен синдром;
• Карпално-тунелен синдром;
• „Заключване на пръстите“;
• Лош отговор на нормални дози анестетици и противоболкови медикаменти.

Симптомите на хиперподвижност включват тъпа, но интензивна болка около коленните, глезенните или тазобедрените стави, както и около малките стави на ходилото. Обикновено първият сигнал е болка между колянното капаче и бедрената кост.

Състоянието, засягащо тези части може да бъде облекчено чрез носене на ортопедични стелки след консултация с детски ортопед.

Хипермобилният синдром се обсъжда обикновено заедно със симптоми като миалгията и артралгията. Често срещан е сред децата и засяга повече жени, отколкото мъже.

Ставната хипермобилност сама по себе си не е форма на артрит, въпреки че някои нейни форми могат да бъдат асоциирани с повишен риск от развитие на остеоартрит при възрастни

Това състояние би могло да бъде симптоматично и за сериозен медицински проблем като синдромите на Елърс-Данлос и Марфан, ревматоиден артрит, остеогенезис имперфекта, лупус, полиомиелит, синдром на Даун, вродена миотония и др.

Диагноза

Ставният хипермобилен синдром трябва да бъде разграничен от останали нарушения, които се проявяват с много сходни черти – синдром на Марфан, синдром на Елърс-Данлос, остеогенезис имперфекта.

Генерализираната хипермобилност е обща черта на всички тези наследствени съединително-тъканни смущения и много характеристики се припокриват.

Често обаче има и много разграничаващи черти.

Критерии на Бейтън (Beighton criteria)

От юли 2000 г. ставната хипермобилност се диагностицира чрез базиране на критериите на Бейтън.

Отчита се присъствието на два големи критерия, един голям и два малки критерия или четири малки критерия.

Критериите са следните:

• Поставяне на ръце с длани на пода при изпънати в колената крака;
• Отвеждане на ляво коляно назад (тоест движението продължава след пълното разгъване на подбедрицата към бедрото до 180º);
• Отвеждане на дясно коляно назад;
• Отвеждане на ляв лакът назад (движението продължава след пълното разгъване в лакътя до 180º);
• Отвеждане на десен лакът назад;
• Ляв палец на ръката докосва предмишницата;
• Десен палец на ръката докосва предмишницата;
• Ляв малък пръст на ръката се отвежда назад на 90°;
• Десен малък пръст на ръката се отвежда назад на 90°.

Лечение

Лечение при деца

При деца след поставяне на диагнозата, мерките които трябва да се вземат са няколко и се обсъждат подробно по време на прегледа. Основната цел е детето да може да стъпва правилно без да отклонява и да изкривява долните крайниците и тялото, да засили мускулите на стъпалото и подбедрицата, както и мускулатурата на цялото тяло.

След подробна преценка от специалист дестки ортопед се предприемат сьответните мерки, понеже при всяко дете е различно състоянието,

Лечение при възрастни

Физикална терапия

Tя е много важна, за да може индивидът със ставна хипермобилност да стане здрав и силен, дори повече от средностатистическото – за да се предотвратят евентуални травми.

Редовните упражнения и физикална терапия или хидротерапия могат да редуцират симптомите на хипермобилност, тъй като заякналите мускули стабилизират ставите.

Трябва да се съблюдава „идеалният“ обхват на движение, като се предотвратява хипертензия или хиперфлексия.

Препоръчителни са спортове които са свързани с малка вероятност от нараняване и разтежения, особено на глезенната става и после колянното, в сравнение със силовите и контактните спортове (свързани с директни сблъсъци с противника, като баскетбол, хандбал, футбол и др.). Най-подходящи са спортовете които изискват еластичност и гъвкавост.

За  облекчаване на болките в ставите и мускулите ефект има налагането на горещи торбички върху тях, като при немалък брой пациенти ефект имат и ледените торбички.

Физиотерапията и рехабилитацията премахват болезнения спазъм на мускулите, подобряват кръвообращението и предаването на нервните импулси и така способстват за храненето и възстановяването на ставния хрущял.

Медикаментозна терапия

За съжаление няма лекарства или операции, които да „затегнат“ връзките в организма. Има обаче препарати, които благоприятно повлияват хрущяла (когато се появят болки или признаци за претоварването и износването му).

Медикаментите, които най-често се използват за редуциране на болката и възпалението, причинени от хипермобилността на ставите, включват аналгетици, противовъзпалителни агенти (някои от тях са свързани с усилена болка и ставна нестабилност)

Заместители на синовиалната течност

Това е биосъвместим гел, подобен на синовиалната течност, който за дълго време е способен да обезпечи „смазването“ на ставата.

По този начин се възпрепятства разрушаването на ставния хрущял и се елиминира болката. Възможна е дори регенерация на хрущялните повърхности.

Използване на хондропротектори

Това са препарати, подобряващи структурата на хрущяла. Те нямат за цел намаляване на възпалението, а укрепване на хрущялната тъкан.

Курсът на лечение с тези препарати продължава 6-8 седмици и е добре да се повтаря през 3-4 месеца.

В последно време на пазара се появи голямо разнообразие от този вид лечебни средства, както и такива, включени в хранителни добавки (напр. хрущял от акула).

Това значително намали цената им и ги направи по-достъпни, следователно все повече хора могат да проведат пълния курс на лечение за няколко години.

Оперативно лечение

Това е широк набор от оперативни корекции и замествания, целящи да подобрят съпоставимостта на ставните повърхности, преместване и/или присаждане на здрав хрущял върху унищожен такъв, преместване оста на натоварване от болни към здрави, запазени повърхности; заместване на цели тежко увредени стави с изкуствени такива.

Съвременната ортопедична наука предлага широк набор от оперативни техники, способни на подобрят значително, до пълно възстановяване функцията на увредената става.    

Колко често срещана е ставната хипермобилност?

По-често засяга момичетата, а се наблюдава при 10-15% от населението.

По-често са засегнати жени, отколкото мъже, заради женския хормонален фон, свързан с въздействие върху молекулярната структура на колагена и оттук с повишена гъвкавост.

Ставната хипермобилност среснала при деца често в пубертета ставите вече „се втвърдяват“.  

Ако се касае за просто ставен хиперлакситет прогнозата на болестта е благоприятна. Но когато хипермобилният синдром се съчетава и с увреди на анатомичните структури на вътрешните органи, прогнозата е вариабилна и зависи от степента и клиничното отражение на аномалията.

Ако има наличие на свръхтегло, излишните килограми трябва да бъдат свалени.

Те допринасят за допълнителен стрес върху вече отслабените лигаменти и стави, правейки ги по-уязвими на наранявяния.

За консултация:

ЗА ЗАПИСВАНЕ НА ЧАС

Д-р Василис Фурлакис

Ортопед-Травматолог, Спортна Медицина

Специалист Детски Ортопед, Специалист по дестко развитие