ЕПИКОНДИЛИТ
Епикондилитите се разделят на два вида:
1.Латерален епикондилит (тенис лакът) – най-честия епикондилит и
2.Медиален епикондилит (голф лакът)
Латерален епикондилит представлява състояние, което се характеризира с поява на възпаление на латералния епикондил на лакътната става. Заболяването обикновено възниква след свръхнатоварване, свързано с прекомерна екстензия на предмишницата. Състоянието се нарича още “лакът на тенесиста”, но всъщност се среща по-често при хора, непрактикуващи този спорт. Понятието латерален епикондилит не е напълно точно, тъй като микроскопични изследвания показват, че в сухожилието не се наблюдават признаци на възпаление, а по-скоро ангиофибробластична дегенерация и дезорганизаци на колагена. Откриват се още прекомерно количество фибробласти и кръвоносни съдове, които съпровождат ангиогенезата.
Честотата на заболяването е около 1-3% от популацията в САЩ. Мъжете и жените се засягат еднакво често. Обикновено латерален епикондилит засяга индивиди на възраст над 40 годишна възраст. Установена повишена честота на заболяването при пушачи.
Причините за възникване на латерален епикондилит обикновено са свързани с повтерящи се екстензии на предмишницата при недобре тренирани индивиди, при слаба физическа подготовко, лоша спортна екипировка, скапуларнадискинезия, водеща до компенсаторно натоварване на ипсилатералните екстензори на китката, и други. Рисков фактор за поява на заболяването е напредналата възраст.
Клиничната картина при латерален епикондилит е характерна. Заболяването се наблюдава най-чести при пациенти на възраст между 40-50 години. Обикновено пациентите съобщават за незабелижимо начало на симптомите, но често съобщават за предхождащо свръхнатоварване без специфична травма. Симптомите се проявяват в рамките на 24-72 часа след повтаряща се екстензия на китката. Късните симптоми обикновено се дължат не микроскопични разкъсвания в сухожилията. Пациентът съобщава за болка в латералната част на лакътя, която се влошава при физическа активност и се подобрява с покой. Болката може да ирадира надолу по задната повърхност на предмишницата. Болката може да варира от много слаба до силна болка, нарушаваща ежедневните дейности на болния.
Диагнозата латерален епикондилит се поставя въз основа на подробно снета анамнеза, щатаелен физикален преглед и осъществяване на лабораторни и образни и зследвания, като рентгенография, компютърна томография, магнитен резонанс и други. Диференциална диагноза на заболяването се прави с цервикална радикулопатия, травми на лакътя и предмишницата, медиален епикондилит, увреждане на радилания нерв и други.
Лечението на латерален епикондилит може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение се състои в прилагане на противовъзпалителни лекарствени средства, аналгетици и други. В началните етапи на заболяването се препоръчва покой, приложение на лед и други. Физикалната терапия и рехабилитация са задължителни за бързото възстановяване на болния. Хирургично лечение се предприема след преценка на лекуващия специалист.
Медиален епикондилит представлява състояние, което се характеризира с възпаление на медиалния епикондил на лакътната става. Предмишницата съдържа няколко мускули, които участват във флексията на пръстите на ръката, и флексията и ротацията на китката. Сухожилията на тези мускули се обединяват в едно общо сухожилно влагалище, което започва от медиалния епикондил на хумеруса в лакътната става. Състоянието, понякога, се нарича “лакът на голф играча”.
Причините за възникване на медиален епикондилит най-често са свързани с прекомерен стрес в областта на лакътната става, най-често при физическо натоварване, при извършване на спортни дейности – голф, бейзбол, катерене и други. Епикондилитът като цяло се среща много по-често на латералния епикондил, отколкото на медиалния. При повечето пациенти, началото на симптомите е постепенно и понякога изминават седмици преди пациентите да потърсят лекарска помощ. При медиален епикондилит болката може да се засили при флексия и пронация на китката.
Диагнозата на заболяването се поставя след снемане на подробна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и извършване на някои лабораторни и образни изследвания, като рентгенография, компютърна томография, магнитен резонанс и други.
Лечението на медиален епикондилит е главно консервативно и се осъществява от специалист. Прилагат се лекарства, като нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, напроксен, аспирин), загревки, ледени торбички и други. Преди прилагане на аналгетици или стероидни препарати се препоръчва покой на ръката, прилагане на лед, компресия или повдигане на крайника. Физикалната терапия и рехабилитацията играят важна роля за бързото и цялостно възстановяване на болния.
В моята практика, за лечение на епикондилити, предлагат комплект от методи за лечение, след индивидуална преценка на ситуацията, които включват НСПВС, ензими, инжекции (PRP, колаген, хиалуронова к-на, хомеопатични препарати, кортикостероиди и др.) както и шок уейв и физиотерапевтични процедури като лазер, ултразвук, електротерапия, магнитотерапия и други с много висок процент на напълно излекуване.
Трябва да знаете че около 50% от лечението на епикондилитите се дължи на правилна имобилизация с Епи брейс или Налакътник по преценка на ортопеда.
Специални ортопедични и анатомични продукти за лечение на епикондилити: (Лекуващия ортопед предлага кой е най-подходящ за Вашето състояние)
1.Епи брейс – един универсален размер (one size)
2.Налакътник – Предлагат се на размери S,M,L,XL, XXL
2.Налакътник – Предлагат се на размери S,M,L,XL, XXL
