Ганглионът е малка, безобидна киста – образувание, или торбичка с течност, запълнено с бистра желеподобна муцинова материя, изхождащо от апоневрозите и сухожилията, която се наблюдава основно в китката.
При жените, ганглион се наблюдава 3 пъти по-често, и то във възрастта между 20 и 30 години. Обичайната локализация е гривнената става – в над 60%, като кръгло, с еластична консистенция туморно образувание, неангажиращо надлежащата кожа и добре ограничено от околните тъкани. Най-често е локализирано по дорзалната повърхност на гривнената става между екстензорните сухожилия на показалеца и м. екст. карпи радиалис бревис. Много по-рядко се наблюдава по воларната повърхност на ръката. Обичайно, бавно нараства и не предизвиква функционални разтройства.
Анатомия
Анатомията на ставата на китката е изключително сложна, вероятно най-сложната от всички стави в тялото. Китката всъщност е съвкупност от много стави и кости. Тези стави и кости ни позволяват да използваме ръцете си по много различни начини. Китката трябва да е изключително подвижна, за да даде на ръцете си пълен обхват на движение. В същото време китката трябва да осигурява силата за тежко захващане.
Китката е изградена от осем отделни малки кости, наречени карпални кости. Карпалните кости свързват двете кости на предмишницата, радиуса и улната, с костите на ръката. Метакарпалните кости са дългите кости, които лежат под дланта.
Лигаментите свързват и държат всички тези кости на китката заедно. Лигаментите позволяват на костите да се движат във всички посоки. Тези връзки се сливат, за да образуват ставната капсула на китката. Ставната капсула е водонепроницаема торбичка от тъкан, която заобикаля костите на китката. Вътре в капсулата на китката са самите стави. Ставната капсула съдържа малко количество смазка, наречена синовиална течност, която позволява на костите да се движат лесно. Множеството сухожилия, необходими за придвижване на пръстите, се намират точно извън ставната капсула.
Ганглионите обикновено са прикрепени от тъкан към близката ставна капсула, сухожилие или сухожилна обвивка (тъкан, покриваща сухожилието). Ганглионите на китката са прикрепени към капсулата на ставата на китката. Обикновено се появява само един ганглий, често на място, което е видимо. Ганглионите обаче са наблюдавани в почти всяка става в ръката и китката.
60-70 процента от ганглионите на китката са гръбни ганглиони на китката. Дорзален ганглий на китката се намира на гърба на ръката, често центриран над китката, въпреки че може да се появи във всеки брой области по задната част на китката. Дорзален ганглий на китката може да не се вижда отвън. Лекарите наричат този скрит тип ганглий като окултен или прикрит.
Воларен ганглий на китката обикновено се появява от дланта на китката в гънката на китката точно под палеца. Това е вторият най-често срещан тип ганглий на китката.
Причини
Лекарите не знаят защо се развиват ганглиони. В някои случаи китката е била ранена по-рано. Повтарящите се наранявания, като тези, които могат да възникнат при често играене на тенис или голф, изглежда също играят роля в развитието на ганглионите.
Една теория предполага, че ганглионите на китките се образуват, когато съединителната тъкан се дегенерира или е повредена от износване. Повредената тъкан образува отслабено петно в капсулата на ставата. Ставната течност може да избяга през тази отслабена област и да започне да се събира в киста извън ставата. С течение на времето тази киста става по-голяма. Ставната течност сякаш се движи от ставата на китката в ганглиона, но не и по другия начин. В крайна сметка бистра, лепкава течност запълва кистата. Течността представлява смес от химикали, които обикновено се намират в ставата.
Симптоми
Пациент с дорзален ганглий на китката може да почувства подутина на гърба на китката. С воларен ганглий на китката, подутината се усеща върху гънката на китката под палеца. Подутината може да се появи внезапно или да се развие с течение на времето. Ганглионът може от време на време да се увеличава или намалява по размер.
Китката може да боли или пациента да чувства дискомфорт (или дърпане). Ганглионът също може да пречи на дейностите. Воларният ганглион може да компресира нервус медианус (n.medianus) или ултралния нерв (n.ulnaris), причинявайки проблеми с усещането и движението. Дорзалния ганглион на китката може да бъде доста болезнен и нежен, въпреки че е по-малък от другите ганглиони. Обикновено симптомите от ганглионова киста не са сериозни и като цяло не се влошават. Тези кисти няма да се превърнат в рак.
диагноза
-245385-500x334.jpg)
Обикновено клиничният преглед може да е достатъчен за поставяне на диагнозата. Дорзалния ганглион на китката обаче може да бъде по-труден за намиране и диагнозтиката му поради малкия му размер. Може да се предложи и сонографско (утразвуково) изследване. Вашият лекар може да Ви назначи първоначално ултразвуково (ехографско) изследване . Това изследване използва звукови вълни, за да позволи на лекаря да види очертанията на кистата и да определи дали тя е изпълнена с течност или твърда тъкан. Това е полезно за определяне дали бучката всъщност може да бъде тумор вместо напълнен с течност киста.
лечение
Лечението на дорзални и воларни ганглиони на китката може да бъде хирургично или консервативно (нехирургично). Относителните рискове и ползи от всяко лечение за ганглион трябва да бъдат внимателно обмислени.
Нехирургично лечение
Дорзален ганглион – В миналото дорзалните ганглиони на китките са лекувани, като се пукаха, без да разкъсват кожата. Това беше направено със монети, малък твърд предмет или просто с твърд натиск. Въпреки това, тъй като ганглионите често се появяват отново след този вид лечение, той вече не се използва или се използва по-рядко ако кистата го позволява.
Наблюдението често е достатъчно лечение за ганглионите на китките. Ганглионите обикновено са безвредни и обикновено не се влошават с течение на времето. Те обикновено не причиняват увреждане на сухожилията, нервите или ставата като цяло. Около 50 процента от ганглиите на китките в крайна сметка може да изчезнат сами.
Затворено разкъсване с множество пробождания на иглата (пункция) е друга нехирургична възможност за лечение на дорзални ганглии на китката. При тази процедура стената на кистата се пробива с игла и в кистата се инжектират противовъзпалително лекарство. Това лечение може да свие кистата и да облекчи симптомите. Вероятно е, обаче, ганглионът да се появи отново.
Воларен ганглион – Наблюдението е най-честото нехирургично лечение на воларните ганглиони на китката.
хирургично лечение
Оперативно отсраняване се препоръчва, когато пациентът изпитва значителна болка или когато кистата пречи на активността. Също така се препоръчва, ако ганглионът компресира нервите в китката, тъй като това може да причини проблеми с движението и усещането в ръката. Обикновено оперативното лечение се прави с помощта на регионална (локална) анестезия, но може, по-рядко при някой случай, да се направи и под обща анестезия.
Дорзален ганглион на китката
Лекарите имат две възможности за хирургично лечение на дорзалните ганглиони на китката. Първият е пункция на кистата и аспирация. (Аспирацията означава извличане на течността с изсмукване.) Въпреки това тази процедура има по-малко от 50 процента успяваемост.
Изрязването или отстраняването на кистата е втората възможност. Премахването на кистата обикновено е ефективно, ако стеблото, което свързва кистата със ставната капсула, и малко от заобикалящата капсула са отстранени. Обикновено се прави само един разрез, но в зависимост от местоположението на ганглиона може да се наложи втори разрез.
За да премахнете дорзалния ганглион на китката, в задната част на китката се прави малък разрез. Сухожилията, които минават през задната част на китката и в пръстите, се прибират (или преместват). Това позволява на хирурга да види ганглиона и да го следва надолу до мястото, където се прикрепя към капсулата на китката. След като хирурга локализира това стъбло, целият ганглий се отстранява, включително зоната, където се прикрепя към ставната капсула. Ставната капсула може или не трябва да се поправя с шевове. Накрая разрезът на кожата се затваря с шевове.
Воларен ганглион на китката
Пробиването и аспирацията не се препоръчват при воларния ганглион, разположени в определени зони поради възможността от увреждане на нервите и кръвоносните съдове. В другите области пункцията на иглата има по-добър успех.
Ексцизията е най-честата хирургична интервенция за воларния ганглион на китката. Премахването на кистата обикновено е ефективно, ако стеблото, което свързва кистата със ставната капсула, и малко от заобикалящата капсула са отстранени. Хирургичната процедура е по принцип една и съща, с изключение на това, че воларния ганглион обикновено е много близо до лъчевата артерия – a.radialis – (артерията в китката която се използва за усещане и измерване на пулс). В някои случаи воларният ганглий дори се навива около артерията. Това прави премахването на ганглиона по-трудно. Хирургът трябва да внимава, за да защити артерията, като в същото време отстранява кистата до ставната капсула, точно както при дорзалния ганглион.
Усложнения
И двете от тези процедури имат рискове. Дори след операцията на ексцизия, ганглий може да се появи отново, въпреки че това е рядкост. Съществува лек риск от инфекция и при двете процедури. Ексцизията понякога може да доведе до намалено движение, нестабилност и увреждане на нервите или кръвоносните съдове. Премахването на воларен ганглион има по-голям риск от увреждане на нервите и кръвоносните съдове.
Моят подход при лечение на ганглионите на китката:
Естествено всичко е индивидуално според клиничната картина и други заболявания или противоиндикации от страна на пациента. След уточняване на диагнозата, винаги съветвам моите пациенти да не преминат към оперативно отстраняване на ганглиона. Предлагам консервативно лечение и/или пунктиране – затворено разкъсване с множество пробождания с иглата – при тази процедура стената на кистата се пробива с игла и в кистата инжектирам противовъзпалително лекарство. С това лечение може да свие кистата и да облекчи симптомите. След манипулацията пациента е с времена имобилизация с мека шина за да не се движи китката за да позволим на ганглиона да се свие. Също ще Ви бъде показано как да масажирате зоната, за да изместите течността от ганглиона. След тази процедура се очаква реакция на организма на пациента за кога евентуално ще се появи отново кистата. Има случай които ганглиона не се появява повече, други които се появява много по-малък и по-неболезнени, както и случай които след няколко дни, седмици или месеци се появяват същите отново. Тази процедура препоръчително е да се повтаря, в случай че се появи кистата отново, за да имаме представа как реагира организма на пациента и ако няма ефект от това лечение тогава да се премине към оперативно лечение.
В зависимост от случай може да се предложи и курс физиотерапии след процедурата.
За пациенти които не понасят инжекции мога да назнача физиотерапия с компресионни процедури и електрическа стимулация. Лечения като ултразвук, електрическа стимулация и масаж на меките тъкани могат да се използват за облекчаване на болката и подуването от кистата. Терапевтичните сесии понякога включват йонофореза, която използва лек електрически ток, за да прокара противовъзпалително лекарство към възпалената зона (това лечение е особено полезно за пациенти, които не понасят инжекции).
Ортопед-Травматолог, Спортна Медицина