БОЛЕСТ НА БЛАУНТ (BLOUNT’S DISEASE)

Изкривените долни крайници са често срещано и нормално явление при кърмачета и малки деца до две годишна възраст, тъй като са следствие от естественото положение на плода в утробата на майката. Това състояние се нарича физиологична tibia vara и е нормално явление, защото постепенно с времето краката се изправят.

В някои случаи обаче се развива анормално разрастване на големия пищял (тибия), което причинява изкривяването да се влоши, вместо да се подобри с времето. Това състояние се нарича болест на Блаунт, genu varum или патологична tibia vara. При него се образува ъгъл, който се сключва между осите на бедрото и подбедрицата. Наблюдаваната деформация е изкривяване на подбедрицата навътре към другия крак.

Болестта на Блаунт става явна между две и четири годишна възраст, когато изкривяването става по-голямо. Подрастващите и тийнейджърите с наднормено тегло също могат да развият болест на Блаунт.

Анатомия 

Засегнатата кост се нарича тибия или по-позната като голям пищял. При деца под 4 годишна възраст болестта на Блаунт (инфантилна форма) обикновено е билатерална, т.е. засяга двата крака. Двете кости образуват ъгъл по между си и се ротират навътре (формира се О-образни крака). При деца над 11 годишна възрастта заболяването обичайно засяга само единия пищял (унилатерално).

При растящото дете има специални структури в края на повечето кости, наречени растежни зони (плаки за растеж), които се намират между две области на костта, наречени епифиза и метафиза. Растежните зони са специален тип хрущял, който изгражда костта върху края на метафизата и удължава костта, докато растем.

При болестта на Blount се включват и епифизата и метафизата. Засегнат е медиалният или вътрешният ръб на костта.

Причини 

Съществуват три типа тибия вара (tibia vara ), основани на възрастта, която започва:

1) деца (на възраст под три години), 2) млади (възниква между 4 и 10 години) и 3) подрастващи (над 11-годишна възраст).

Физиологичната тибия вара се среща между 15 месеца и 3 години. Няма нужда от лечение в този етап на развитието. Но в тази възраст не винаги е ясно дали е физиологична (нормална тибия вара) или патологична (болест на Блаунт) и само опитен специалист детски ортопед може това да го потвърди.

Болестта на Blount се причинява от нарушение на растежа на горната част на тибилната кост. Децата, които са големи или с наднормено тегло за възрастта си и които ходят по-рано, са най-често засегнати. Когато детето ходи, повторният натиск и компресията на допълнителното тегло потиска (забавя) или спира растежа на развиващата се кост. Когато само едната страна на пищяла престане да расте, има необичайни промени в изравняването на костите, водещи до изкривяване на костта.

Друга причина е метаболитните нарушения, като недостиг на витамин D, причиняващ рахит. Педиатрите след около 20-тия ден от раждането включват капки витамин D, както и по-нанатък много бебешки храни са обогатени с витамин D, за да предотвратят този проблем. При малък брой деца дефицитът на витамин D възниква в резултат на генетична аномалия. Детето не може да абсорбира или метаболизира витамин D.

Младежите или юношите с болестта на Blount обикновено причината е затлъстяването (наднорменото тегло), но може да бъде и резултат от инфекция или травма, които нарушават медиалната растежна зона.

Симптоми

Малкото дете може да не съобщава каквито и да е оплаквания.  Въпреки това някои малки пациенти обикновено се оплакват от болка по вътрешната страна на коляното. Изкривяването на долната част на крака може да е първият признак на болестта. Детето може да има проблеми с походката (начинът, по който детето ходи) или тя да не изглежда напълно нормална. Може да изтласква крака навън от другия крак, когато ходи по засегнатия крак.

Диагноза

Диагнозата се поставя от ортопед първо въз основа на външния вид на крака в неподвижно положение, а после и в движение. Разстоянието между долните крайници се мери докато детето е в изправено положение и с допрени ходила едно до друго. Ако разстоянието между колената е повече от 5 сантиметра се налага извършването на допълнителни изследвания за отхвърляне или потвърждаване на диагнозата.

Изкривяването на костите може да се види най-добре на рентгенова снимка. Има шест етапа на тибия вара, наблюдавани на рентгенови лъчи, наречени така от лекаря (доктор Langenskiold), който ги описва за първи път.

Ако забележите, че детето ви има криви крака или стъпва неправилно, поискайте съвет от специалист детски ортопед.

Лечение

Лечението на болестта на Блаунт зависи от възрастта на детето и стадия на заболяването. В периода от раждането до две годишна възраст се налага обикновено само внимателно наблюдение на състоянието на детето или слагането на пробни шини (ортези). След това, ако се потвърди диагнозата започва лечение. Ако болестта на Блаунт не се лекува, тя постепенно се влошава и води до тежки нарушения и деформитет на крайниците. Загуба на тегло от деца с наднормено тегло е полезно, но често е трудно. Лечението обикновено се състои в поставянето на шина и/или хирургическа операция.

Нехирургическо лечение

В повечето случаи на криви крака състоянието се подобрява от само себе си с времето и не се налага специфично лечение.

В случай обаче на болест на Блаунт е необходимо провеждането на агресивно лечение. Тежките изкривявания преди три годишна възраст се шинират, което обикновено трае 23 часа на ден. Шините се сменят най-често на два месеца, като определящо значение за това има процеса на изправяне на крака.

Хирургично лечение

Операцията може да бъде наложителна при малки деца с напреднал стадий на болестта на Блаунт или по-големи деца, които не са се подобрили с шини. Операция обикновено не се прави на деца преди две годишна възраст, тъй като все още не може да се прецени дали се касае за болестно състояние или физиологична tibia varum. Носенето на шини при подрастващи с болестта на Блаунт не е ефективно, затова те трябва на всяка цена да се оперират.

Операцията се нарича остеотомия и при нея се премахва парче от вътрешната част на бедрената кост, което се поставя в тибията за да се възстанови нормалната кривина на костта. Могат да се поставят пластинки за вътрешна и външна фиксация.

За съжаление, при някои пациенти с юношеска болест на Blount, засегнатия крак е по-къс от нормалната или незасегнатата страна. Не винаги е възможно просто да се коригира ъгъла на деформацията. В такива случаи се използва външно фиксиращо устройство, което осигурява тракция за удължаване на крака, като постепенно коригира деформацията.

За въпроси и консултации;

д-р Василис Фурлакис – Специалист детски ортопед – Специалист по детско развитие

 РАННАТА ДИАГНОСТИКА И ПРОФИЛАКТИКА Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ

Специализирана профилактика, Диагностика и Лечение при новородени и деца с мускулно-скелетните заболявания и увреждания!

ЕХОГРАФСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТАЗОБЕДРЕНИ СТАВИ – ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ – ПРОБЛЕМИ В ПРОХОЖДАНЕТО – ПЛОСКОСТЪПИЕ – СКОЛИОЗА – ДЕТСКА СПОРТНА МЕДИЦИНА