ГЛЕЗЕННА СТАВА

Анатомия

Глезенът се намира между дисталния отдел на пищяла и проксималната част на костите на стъпалото. Артикуларните повърхности на ставата при свързването им една с друга създават ъглова форма на ставата, в чиято горна част е тибиалната кост, а долната – фибуларната кост, а отстрани са прикрепени медиалната и латералната част на глезена.

Последната, явявайки се част на фибулата, играе малка функционална роля в работата на тази става. Тибията се съединява с фибулата на две места, което осигурява равномерно въздействие на теглото върху ставната повърхност.

Движения в ставата

Строежът на глезенната става и позволява да изпълнява основни движения. Глезенът обхваща ставата много здраво, като най-голямо сцепление достига в положение на сгънато назад (насочено надолу) стъпало, защото при това движение предната част на ъгловата става се премества назад, като разделя малко фибулата и тибията.

Сгъването назад (стъпалото надолу) става чрез работата на мускулите на предния отдел на пищяла, към който се отнасят:

• Предната част на тибиалния мускул;
• Дългият разгъващ мускул на палеца на стъпалото;
• Дългият разгъващ мускул на пръстите на краката;
• Третия фибуларен мускул.

Задното сгъване на ставата е ограничено от пасивното съпротивление на третичния мускул на пищяла, а също и от напрежението на медиалните и латералните връзки, което предпазва от травма заради прекалено разгъване.

Плантарната флексия в глезеннната става позволява да се правят основни движения като ходене и бягане. Но в това положение ставата е най-малко стабилна, което се потвърждава от многото травми на глезена, които възникват точно при това движение.

В положение на плантарна флексия (движение на стъпалото нагоре) е възможно леко отклонение, привеждане и инверсия, тъй като тясната част на фибулната кост лежи свободно между медиалната и латералната части, като позволява да се правят малки ротационни движения в това съчление.

На свой ред, плантарната флексия се осъществява от мускулите на задния отдел на пищяла, който включва следните мускули:

• Заден тибиален мускул;
• Подколенен мускул;
• Дълъг разгъващ мускул на пръстите на краката.

Връзков апарат на ставата

Основните връзки на глезенната става са латералната и медиалната връзки, които придават на ставата не само издръжливост във вертикално положение и при движение, но и ограничават движенията, което предпазва от нежелани травми.

Анатомията на връзките на глезена е подобна, но се различава малко от делтовидната и латералната връзки. Отвън глезенът е закрепен с латерална връзка, която се състои от три компонента:

• Предна талофибуларна свръзка. Тръгва от предния медиален край на латералния пищял към фибулата. По структура това е широка и доста слаба лента.
• Задна талофибуларна свръзка. За разлика от гореописаната, тази връзка, макар и да е с лентовидна форма, е плътна и достатъчно здрава връзка, която се намира от медиалната страна и е в хоризонтално положение.
• Калканеофибуларна връзка. Прилича на кръгла връзка, която излиза от върха на латералния пищял и отива към външната повърхност на костта на петата.

Всичките три компонента са неотменни съставни части на латералната връзка, която оказва значително поддържане на ставата от външната и страна при движения, особено при бягане, като предпазва от изкълчване, стабилизира съчлението във вертикално положение с минимално отклонение настрани.

От медиалната страна ставата е укрепена с медиалната или делтовидната връзка на глезенната става. Тя тръгва от медиалния пищял и се прикрепя към костта на петата, фибулата и навикуларната кост.

Също е многокомпонентна и има четири структури, формиращи делтовидната връзка:

• Тибиално-навикална част;
• Между тибията и петата;
• Предна и задна талофибуларна части.

При какъв тип травми се получава увреждане на глезена?
Най-честите механизми на увреждане на глезена са: 
– внезапно усукване на ходилото, рязко надвишаване на нормалния обем на движение в ставата или 
– силен директен удар върху глезена.

При рязко съкращаване на някой мускул, сухожилието му може да се скъса или да изтръгне парче кост от мястото, където се залавя. 

Какви са основните симптоми (оплаквания, които предизвикват) на травмите на глезена?
Най-честите симптоми на наранения глезен са: 
– Болка: болката може да е остра или тъпа, повече или по-малко силна и т.н. 
– Нарушение в движенията на ставата: може да сте неспособни да извършвате каквито и да било движения в глезена (включително е невъзможно да стъпите и да поставите тежестта на тялото върху наранения глезен), може движенията рязко да се ограничат или увеличат по обем както и могат да възникнат нови, нормално несъществуващи движения в ставата. 
– Подуване: в зависимост от вида на травмата оттокът може да се появи след различен период от време. 
– Усещане за нестабилност и халтавост на ставата. 
– Наличие на деформация (промяна в очертанията на глезена или областите около него, например поява на подутина или необичайна вдлъбнатина). 
– Кръвоизлив под кожата на глезена 
– Промяна в цвета, температурата и чувствителността на ходилото под засегнатия глезен. 
– Скованост или вдървеност на мускулите около глезена. 
 

Какви мерки можете да предприемете при претърпяна травма на глезена?
Мерките, които можете да предприемете незабавно след претърпяна травма на глезена са:

– Покой: обездвижете доколкото е възможно наранения глезен. Не пренасяйте тежестта на тялото върху него. Това намалява риска от по-сериозно увреждане, както и намалява до известна степен болката
– Поставяне на ледени компреси: Поставяйте лед върху наранения глезен за 20-30 мин, на всеки 2-3 часа. Поставете леда в кърпа или нещо подобно, не го прилагайте директно върху кожата. Когато кожата под леда стане безчувствена е време да махнете ледения компрес. Ледът предотвратява засилването на подуването.

– Превържете нараненото място с материал, с какъвто разполагате. Най-добре е да използвате еластичен бинт като превържете глезена във формата на осморка (като оставите петата свободна). Това също ще намали отока и болката в областта. Не правете превръзката твърде стегната, така че да загубите чувствителност във върховете на пръстите.
– Повдигнете наранения глезен нависоко. Това ограничава притока на кръв и телесни течностти и намалява отока, подуването и болката в областта.

Можете да приемете обезболяващи и противовъзпалителни лекарства (под различни форми, продавани най-често без рецепта в аптеките, най-често от групата на нестероидните противовъзпалителни средства), но прегледа и лечението от ортопед е незаменим
 

Кога трябва да потърсите лекарска помощ?
Ако след сериозна травма на глезена оплакванията ви не намаляват с прилагането на първите лечебни мерки е добре да потърсите лекар за да се изключи наличието на сериозно увреждане. 

Някои от признаците, които са сигнал, че трябва да потърсите лекарска помощ, са следните: 
– Ако след претърпяна травма на глезена болката е изключително силна и всеки опит да стъпите на увредения глезен я засилва. 
– Ако забележите рязко настъпила промяна в движенията на глезена (невъзможност за движение или пък прекомерно голямо такова и т.н.) или чувствате, че глезенът ви “поддава”. 
– Ако почувствате изстиване, вдървеност или промяна в чувствителността на ходилото си 
– Ако забележите деформация (промяна във формата) на наранения глезен. 
– Ако забележите рана в областта на глезена, през която се вижда част от кост.

НАЙ-ЧЕСТИТЕ СЪСТОЯНИЯ, ЗАБОЛЯВАНИЯ И СИМПТОМИ В ГЛЕЗЕННАТА СТАВА:

ЗА ЗАПИСВАНЕ НА ЧАС

Д-р Василис Фурлакис

Ортопед-Травматолог, Спортна Медицина

Специалист Детски Ортопед, Специалист по дестко развитие