Увреди (травматични или нетравматични) на коленната става се наблюдават по-рядко при децата, тъй като от една страна тази става е по-малко изложена на сериозни наранявания (тук изключваме повърхностните одрасквания и ожулвания, които са типични за децата, но общо взето са безобидни). От друга страна ставния хрущял в сравнение с този при възрастните е по-дебел, по-гъвкав и по-издръжлив, така той играе роля на спасителен буфер при травма. Освен това, увредите на ставните връзки и на менискусите, които по-късно са чести, при децата са рядкост.
1.От нетравматичните състояния при децата се среща не чак толкова рядко т.н. дисковиден мениск, което е вродено състояние, при което менискусът, най-често външният, не се е оформил правилно като “полумесец“, а представлява една сплескана “питка“, която запълва съответната половина на ставата. Това води до не съвсем правилно функциониране на ставата, нерядко се чува характерно изпукване при изпъване на колянното.
Не се колебаете да посетите специалист детски ортопед, който ще прецени правилно състоянието на ставата при Вашето дете. Диагнозата днес лесно се поставя с ядрено-магнитен резонанс. За да се избегне ранното износване на ставния хрущял се налага такъв неправилно оформен мениск да се отстрани оперативно, най-добре още в предучилищната възраст.
2. При по-големи натоварвания, например при упражняване на силови спортове в ранна възраст, но също и поради наследствено предразположение (фамилна слабост на съединителната тъкан и халтавост на ставите), е възможно да се развие смущение в кръвоснабдяването на бедрения костен край на ставата. Това води до недохранване на прилежащия ставен хрущял и той постепенно се отделя заедно с частица от костта. Това състояние се нарича дисекираща остеохондроза. Парченцето започва да се движи свободно в ставната кухина, като постепенно се покрива отвсякъде с хрущял. Това свободно тяло се нарича понякога “ставна мишка“, защото се движи при стягане и разгъване на ставата и се “крие“ в различните й части. Неприятно е обаче, когато попадне и засегне между ставните повърхности. Тогава се развива блокаж на ставата, тя не може да се движи и става силно болезнена. След като “мишката“ се освободи от заклещването, то ставата се разблокира, движенията се възстановяват и болката изчезва. Повтарящите се заклещвания обаче могат с времето да предизвикват увреждане на ставния хрущял. Същото се отнася и за мястото, откъдето се е отделило парчето хрущял. Там се образува дефект, който се запълва със съединителна тъкан, която не може да възстанови идеалната гладкост на ставната повърхност. По-късно в тази зона се развива артроза. Тук трябва да спомена, че дисекираща остеохондроза се среща, макар и рядко също в тазобедрената, лакътната, глезенната и други стави. Свободни телца, движещи се в ставите, могат да са следствие и на прекарана травма в детска възраст, при която не е забелязано отцепване на парче хрущял, тъй като на рентгенографиите то не се вижда. Това са т.нар остеохондрални фрактури. Оплакванията в такива случай остават неясни, докато не се образува ставна мишка, която добре се вижда на рентгеновата снимка. Със магнитно-резонансна томография диагнозата се поставя лесно и за такава увреда трябва да се мисли при травми на колянното в детско-юношеската възраст.
3. Едно друго сравнително често срещащо се заболяване в областта на колянното е заболяването на Осгууд-Шлатер. Тази диагноза (наречена на имената на авторите, които първи са я описали) звучи “заплашително“, но веднага трябва да се каже, че тревогите на родителите в тези случай са неоснователни. Заболяването се наблюдава предимно при момчета в предпубертетната възраст и то при такива, които спортуват по-активно или изобщо са по-буйни и участват в игрите с по-големи физически натоварвания.
Става дума за една подутина непосредствено под коленната става, която прави впечатление на родителите, а децата се оплакват от болезненост в тази област при спортуване или продължителната игра. Всъщност на това място има естествена анатомична издатина, за която се залавя сухожилието на капачката. Това сухожилие се задейства при напрягане на големия четириглавен бедрен мускул и извършва изпъване на колянното. При големи натоварвания в тази издатина се развива смущение в кръвоснабдяването и възпаление.Тя става болезнена, оточна и изпъква по-силно напред. При опипване също се предизвиква болка. Всъщност някакво специално лечение не се налага, освен временно освобождаване на спортната активност. Някои колеги съветват бандажиране, дори оперативно лечение, но това според мен е излишно. Заболяването се развива благоприятно и за няколко месеца болезнеността изчезва. На практика кръвоснабдяването на издатината се възстановява спонтанно, възпалението изчезва. Понякога остава по-голяма анатомична издатина, която обаче не създава никакви проблеми по-нанатък. Прекаралите заболяването на Осгууд-Шлатер нямат никакви оплаквания, освен ако по-голямата издатина под колянното не се смята за “козметичен“ дефект. Но според мен това също е неоснователно.
4. По-сериозно трябва да се гледа на изкълчване (луксациите) на капачката при децата и при юношите. Такова изкълчване може да се получи при истинска травма, например при падане, усукване на коляното и т.н. По-често обаче има известно анатомично предразположение, при което капачката има тенденция при сгъване на коляното да се измества встрани поради факта, че бедрения улей, в който тя се плъзга при движения на коляното, е с по-ниска странична стена. С една дума капачката не е добре центрирана. Така най-често в училищна възраст при сравнително малка травма капачката се изкълчва за пръв път и се разполага странично на коленната става. Тя може да се види и да се опипа на това място. Появява се силна болка, а самата става не може да се движи и остава блокирана в сгънато положение. Много често наместването става лесно като се упражни натиск върху изкълчената капачка отстрана навътре и едновременно с това коляното се изпъва. Разбира се, най-добре е това да се извърши от лекар-специалист ортопед. Болките изчезват веднага. Поставя се гипсова превръзка или шина за около 3-4 седмици, след което се провежда лечебна гимнастика за укрепване на четириглавия бедрен мускул. По този начин лечението приключва.
Проблемът обаче се предизвиква от това, че при някои юноши и девойки (по-често) тези изкълчвания могат да започват да се повтарят, да стават по-чести и при още по-малки травми. Това вече е свързано с анатомичните отклонения, за които споменах по-горе. Тези повтарящи се изкълчвания не са вече безобидни, тъй като може да се получи увреждане на ставния хрущял и да започне неговото ранно износване с поява на болки. Ето защо при повтарящи се луксации на капачката още в детско-юношеската възраст се съветва оперативна корекция, която да възстанови нормалната подвижност на капачката и нейното стабилно центриране в бедрения улей. Най-често след такова оперативно лечение състоянието се нормализира и нормалното физическо натоварване и спортуване става възможно. Разбира се, и тук прекомерните натоварвания със силови спортове и тежък физически труд не са препоръчителни.
Тук искам отново да напомня, че оплакванията от болки около коляното при децата, за които не се откриват основателни причини (затопляне, оток, ограничена подвижност), могат да се дължат на заболяване на тазобедрената става, като болката в такива случаи се предава надолу по бедрото към коляното, което един опитен специалист детски ортопед трябва да диагностицира.
5. Последно, без да навлизам в каквито и да са подробности, трябва да се обърне особено внимание на факта, че костите около коленната става са мястото, където в детско-юношеската възраст се развива много злокачествения остеогенен сарком. Макар и много рядък (1 на 200 000 юноши и младежи), откриването му и съответното лечение трябва да започне много рано. В противен случай прогнозата е лоша.
Ето защо оплаквания от болки, подутина и ограничени движения в коленната става при деца и юноши не трябва да се пренебрегват и консултация със специалист детски ортопед е наложителна, за да се изключи или диагностицира рано това опасно злокачествено заболяване.
д-р Василис Фурлакис
Специалист детски ортопед – Специалист по детско развитие