Гонартроза
АОстеоартрозата е дегенеративно заболяване на ставния апарат.
Хроничното невъзпалително заболяване на колянната става се определя като гонартроза [артроза на колянна става]. Когато причините за възникване на болестния не са известни, артроза на колянна става се определя като първична гонартроза, двустранна (идиопатична). Вторичната гонартроза е етиологично изяснена.
Етиологията на гонартрозата е многофакторна. Към нея спадат:
Индивидуалните особености — пол, възраст, тегло, комобридност. Заболяването се среща предимно при жени на средна възраст, поради хормонални и метаболитни промени.
Метаболитни промени — метаболитните заболявания (например като подагра) се характеризират с излишък от продукти на обмяната, които постепенно се наслагват във вътреставното пространство и постепенно увреждат хрущялната тъкан.
Затлъстяване — при обеситас основно значение се придава на директния увреждат механичен фактор.
Ставно свръхнатоварване — така известното “износване на ставите” се наблюдава предимно при спортисти или като професионално заболяване. Тук водеща роля се отдава на стероитипните движения и принудителното стоене, което анормално натоварва ставите.
Ендокринни причини — поради естрогеновата и тиреоидната инсуфициенция намалява ставната протекция.
При посттравматична гонартроза, двустранна впоследствие възниква ставна нестабилност, тук като травматично увредените лигаменти никога не се възстановяват напълно.
Остеопороза
Възпалителни заболявания на ставата като например туберкулоза (каузистика), ревматоиден артрит.
Автоимунни заболявания като например лупус епитематодес.
Ювенилна остеохондроза на тибия и фибула нерядко е причина за възникване на гонартроза [артроза на колянна става] в по-късна възраст.
Рискови контингенти за възникване на гонартроза са жени на средна възраст със затлъстяване и менопауза. Но всяко едно ставно заболяване може да доведе до остеоартроза, в случая гонартроза.
Патогенезата на заболяването преминава през основни четири етапа:
1.Увреждане на ставния хрущял
2.Синовиално дразнене
3.Ремоделиране
4.Образуване на кисти
Увреждането на ставния хрущял се свързва с необратима дисфункция на хондроцитите. Постепенно се разрушава колагеновата мрежа, което ставната повърхност става неравна. Намалява съдържанието на протеогликаните. Дефицитът на колаген обуславя ставната нестабилност, а на протеогликаните — ставата еластичност. При движения неравните хрущялни повърхности се трият една в друга и се отделят частици от ставния хрущял и се образуват хрущялни лезии. Тези частици се абсорбират в ставната кухина и при последващо движение на ставата настъпва възпалителен процес, който симптоматично се изразява с болка и скованост.
При хондроцитната дисфункция в етапа на синовиално дразнене се отделят лизозоми, чието литично действие задълбочава хондроцитната дезорганизация.
В последствие се сформират остеофити, настъпва субхондрална костна склероза (хипертрофия на костните клетки и последващото им уплътняване). Наблюдава се ремоделиране на костта. В областта на микрофрактурите се образуват кисти. Много автори към класическите четири патофизиологични етапа добавят и пети, а именно костна дезорганизация.
Кардиалните симптоми при гонартоза са:
Болка — усещането за болка може да бъде ограничено или дифузно в областта на коляното. Интензитетът и се увеличава при двигателна активност.
Сутрешна ставна скованост — след раздвижване от около 15 минути ставната скованост намалява.
Ставен оток
В последствие към клиничната манифестация се добавя и деформиране на колянната става и функционални изменения. Дължи на остеофитите и на хипертрофията на костните клетки.
Диагностицирането на гонартоза се уповава на анамнестични данни и клинични изследвания. От физикалния преглед значение имат огледът на ставите, както и двустранната палпация (тактилен преглед). Не се установяват отклонения от стандартните лабораторни изследвания.
Окончателната диагноза се поставя въз основа на рентгенография, при което се визуализират:
Стеснение на ставната цепка (феморо-пателарното пространство и феморо-тибиалното)
Остеофити
Костно задебеляване
Лечението на гонартроза е комплексно.
Първоначало е да се доверите на компетентен ортопед и заедно след прегледа и подходящите изследвания да се направи един план за лечение.
Започва се в началото с консервативно лечение, което бива фармакологични и немедикаментозно
Съвременната нефармакологична терапия е представена от експертния консенсус на Research Society International през 2013 година. Подходящи методики при пациенти с първична гонартроза, двустранна са следните:
Балнеолечение — подходяща е при коморбидни пациенти с полиатроза. Включва бани с минерални води или серни бани.
Биомеханични интервенции — при пациенти с гонартроза може да се прилага ставна имобилизация с цел редуциране на болевия синдром.
Подкрепящи средства, например като използването на бастуни и патерици — основава се на щадящият ефект при ходене, като резултат намалява болката и ставната скованост
Водна или земна гимнастика — имат положителен ефект върху цялостното физическо и емоционално състояние на пациента. За съжаление ефектът им е краткосрочен.
Контрол на теглото при затлъстяване, хормоналната терапия при менопауза, както и на другите придружаващи заболявания при коморбидни пациенти.
Фармакологичната терапия се прилага към коректен хигиенно — диетичен режим.
Терапевтични средства са:
1.Нестероидни противовъзпалителни средства — пер ос приемът на нестероидни противовъзпалителни средства се препоръчва да бъде съчетана с гастропротекция.
2.Други препарати пер ос като Ензими, Колагени, Хиалуронова кисалина, Глюкозамиди и др.
3.Вътреставно амплициране на кортикостероиди.
4.Вътреставно амплициране на хиалуронова киселина — редуцира се болката и се подобрява физическият капацитет.
Глюкозамини — подобрява симптоматичната изява.
Компреси — целят намаляване на регионалния оток.
Прилагат се и средства, които предпазват ставните хрущяли от увреждане в ранните фази на заболяването. Тези лекарствени препарати са Румалон, Артепарон, Дона 200-S, като се приемат по схема, дозирана от лекар. При наличие на статични аномалии, оперативното лечение трябва да започне рано за коригиране на осите на натоварването.
В напреднали случаи се прилага ендопротезиране на колянната става (поставя се изкуствена колянна става). След оперативната интервенция се прилага строго дозирана индивидуална физиотерапия.