Артрозата (остеоартроза) е заболяване с ангажиране на една или повече стави и протича с увреждане и износване на ставния хрущял. След засягането на ставния хрущял настъпва вторично увреждане на подлежащата кост и възпаление на ставната обвивка (капсулата), съпроводено често с характерни деформации.
В България се използва термина “артроза”, като се акцентира на износването на хрущяла в ставите. Заболяването също е популярно и като “шипове”. В Европа се използва термина “остеоартрит” за същото заболяване, акцентирайки върху възпалителните промени в обвивката на ставата, насъпващи в отделни етапи от развитието на болестта.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СТАВНИЯ ХРУЩЯЛ
Ставният хрущял покрива ставните повърхности на костите и има гладка и устойчива на триене и натиск повърхност. В него няма кръвоносни съдове и нерви. Храни се от ставна течност. Здравния ставен хрущял е необходим за добрата функция на ставата. Тои изпълнява важна механична функция, като осигурява свободното движение, служи като амортисьор като омекотява силите, които действат в ставата и намалява триенето между ставните повърхности. Въпреки, че дебелината му е само няколко милиметра, ставният хрущял механично намалява сътресенията и равномерно разпределя натиска. Ставният хрущял покрива ставите с гладка повърхност и осигурява костите да се плъзгат една спрямо друга с минимално триене. Хрущялът е изграден от клетки / хондроцити/ и междуклетъчно вещество. Междуклетъчното вещество се състой от белтъци – колаген и протеогликани – основно глюкозамин, хондройтин сулфат и хиалуронова киселина, които се синтезират от хондроцитите.
При артрозата най-голямо значение има намаляването на количеството на междуклетъчното вещество в хрущяла, сред която са разположени хрущялните клетки – хондроцити. Постепенно броят на хондроцитите намалява и се променя качеството на хрущялната тъкан. Тя променя своята структура и става податлива на износване. Износването на хрущяла става неравномерно в ставата. Участъците от подлежащата кост, подложени на по-голям натиск се увреждат и износват по-бързо. Формират се и костни израстъци – шипове / остеофити/, насочени към ставната кухина. Този компенсаторен механизъм увеличава контактната повърхност между костите и хрущяла и намалява натикса върху костите. Неблагоприятните последствия от това са ограничаване на подвижността в ставата, притискат се сухожилия и нерви, което причинява силна болезненост. Вторично се възпалява ставната обвивка и се разлива синовит. По късно се развива съединителна тъкан – фиброза, уплътняване на ставната капсула и допълнително ограничаване на движенията в засегната става.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Артрозната болест е най-честото заболяване, засягащо милиони хора по света. Преди 45 годишна възраст се засягат повече мъжете, докато след 55 години преобладава засягането на женския пол. Остеоартрозата е най-честото ставно заболяване. Около 15% от населението на Земята страда от остеоартроза.
Всеки човек развива артрозни промени. Такива могат да се наблюдават при рентгеново изследване в 50% от хората над 40 годишна възраст. На практика след 65 годишна възраст няма човек без артрозни промени в някоя или някои от ставите. Оплаквания има едва при 25% от засегнатите хора.
ПРИЧИНИТЕ НА БОЛЕСТТА
Въпреки голямата честота на заболяването, не всичкицпричини за неговото възникване са достатъчно изяснени.
Артрозната се дели на първична и вторична.
Първична или “идиопатична” е артрозата, причините за развитието на която не са известни. Тук се отнася преобладаващият процент от случаите. При този вид артроза могат да се обсъждат рискови фактори които предразполагат към развитие на заболяването, без да го предизвикват директно.
Първичната артроза се среща основно при хора в напредната възраст, като жените са засегнати 3 пъти по-често спрямо мъжете. Първичната артроза са свързани и с наследствени фактори.
Вторична артроза се приема, когато причините за нейното развитие са известни (т.е. налице е друго болестно състояние, в резултат на което възниква артроза е една или повече стави). По-важните причини за развитието на вторичната артроза са:
- травматични увреди на ставните повърхности и костите
- метаболитни и ендокринни заболявания
- възпалителни процеси в ставите
- вродени заболявания на опорно-двигателния апарат
- асептична костна некроза
- продължителното обездвижване
- отлагане на кристали в ставите
КАК ПРОТИЧА ЗАБОЛЯВАНЕТО?
Симптомите на артрозата са многообразни, съобразно нейната локализация, брой на засегнатите стави, възрастта на болния, наличието на съпровождащи заболявания и др. Всеки човек притежава индивидуална поносимост към болка, т.нар “праг на болка”.
Най-честите симптоми на артрозата са следните:
Болка-обикновено е тъпа, усеща се дълбоко в ставата, засилва се при физическа активност, (в началото на заболяването болката се наблюдава при претоварване на ставата, по-късно – при обичайни движения, а в напреднали етапи и в покой). Болката може да се провокира от влошаване на времето, появява се при раздвижване в ставата след покой (напр. болка в колянното при изправяне след дълго седене). Обикновено намалява в покой, но в по-напредналите стадии на болестта може да стане постоянна, независеща от физически усилия. Рядко се появява и през нощта и събужда болните от сън.
Ограничени на движенията в ставата – настъпва постепенно, понякога преобладава над болката
Скованост в ставата – обикновено е кратка / 10-15 мин./, появява се след дълъг покой на ставата и изчезва след раздвижване. С времето нерядко прогресира.
Подуване на ставата – възпалението на ставната обвивка предизвиква образуване на течност в ставната кухина.
Затопляне и зачервяване на кожата над ставата – дължи се също на възпалението на ставните обвивки.
Деформиране на ставата – определя се от промените в ставната капсула, околоставните мускули и сухожилия и деформирането на костите причинява състояния, наречени контрактури. Деформацията могат да е дължат още на шипове или на нарушената ставна архитектура.
Отслабване на мускулатурата – болката и ограничена подвижност на ставата лишават мускулите от активност, което води до отслабването им / мускулна атрофия/.
Спазъм на околоставната мускулатура – тя се проявява в ранните стадии на заболяването.
Също се появява чувство за хрущене и пукане в ставата при движение, може да настъпи и ставен блокаж.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ЛОКАЛИЗАЦИИ НА АРТРОЗАТА?
Най-честите локализации включват артроза на гръбначния стълб, коляното, тазобедрената става и пръстите на ръцете. Те се характеризират и с някои специфични за всяка става локални симптоми.
Артрозата на гръбначни стълб (спондилоартроза) е на първо място по честота, следват засягането на колянната става (гонартроза), тазобедрената става (коксартроза), и малките стави на ръцете. Раменната става (омартроза) се засяга рядко. Артрозата може да засегне една или повече стави, като засягането може да бъде и симетрично.
Гръбначния стълб се ангажира най-често в шийния и поясен отдел, където натоварването е най-голямо. За артрозата на шията са характерни тилното главоболие, световъртеж и понякога шум в ушите. Засягането на кръста протича със симптомите на ишиас и лумбаго, понякога в остра форма.
Колянната и тазобедрената става са тези, които носят тежестта на цялото тяло. Често при тях засягането е симетрично (т.е. засегнати са и двете стави).
От малките стави на ръката най-често са засегнати ставите на средните и крайни фаланги на пръстите (костите напръстите се наричат фаланги). Характерно за тези случаи е образуването на твърди подутини /шипове/ около ставите, които се наричат възли на Хеберден и Бушар. При тази артроза е наличе наследственост. Тя се среща по-често у жените в една фамилия.
От ставите на ходилото най-често е засегната ставата в основата на палеца. Съчетанието със спадане на сводана ходилото води до образуване на характерна костна изпъкналост от външната страна на палеца.
При определени предразполагащи фактори, артроза може да се развие във всяка една става.
КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА?
Процесът на поставяне на диагнозата започва още от първия контакт на лекаря с пациента. Той включва разговор с болния, физикален преглед, който установява засягането на отделните ставни зони и назначаване на изследвания.
Какви изследвания се назначават?
- Рентгенография – рутинно изследване при артрозна болест. Наблюдава се стеснение на ставната междина, което се дължи на износения хрущял, промяната в ставната архитектура и образуваните остеофити /шипове/.
- Кръвни изследвания – кръвната картина обичайно е без отклонения от нормата, но при активиране на възпалителния процес могат да се отбележат промени в нормалните показатели.
- Ставна ултрасонография – ултразкуковата диагностика навлезе отскоро в рутинната медицинска практика. Тя е неинвазивна, дава богата информация за нивото на ставно засягане и наличие на ставен излив.
- Ядрено магнитен резонанс (ЯМР) – назначава се за по прецизна диагноза, най-често при съмнение за скъсан менискус, засягане на ставните връзки или други увреди на меките тъканни.
ЛЕЧЕНИЕ НА АРТРОЗНАТА БОЛЕСТ
Лечението на артрозната болест е комплексно. Възможностите за лечение са многобройни, съобразно броя и вида на засегнатите стави, причината за възникване на заболяването и тежестта му, възрастта и общото състояние на болния, финансовите фактори и т.н. Лечението обичайно е етапно. Запозва се с консервативно лечение (всичко различно от оперативно лечение) и при липса на резултати или при изчерпване на ефекта, се прибягва към хирургично лечение (ако няма противоказания за това). При първична артрозна болест лечнието цели да премахне рисковите фактори (затлъстяване, увеличенана активност на дадена става, непълноценно хранене и т.н.) и да облекчи симптомите (болка, подуване, ограничени движения) като се запаси и подобри функцията на ставата. Когато причината за възникване на артрозата е известна (вторична артроза), лечението е насочено и спрямо нея (когато това е възможно- напри. корекции с помощни средства и ортопедични стелки, операции по повод вродени деформации и др.).
Медикаментозното лечение се дели на две групи:
- Лечение на болката и
- Лечение на вторичното възпаление.
Лекуващия ортопед трябва да прецени внимателно и строго индивидуално пациента и да създаде едни план за терапия който да се съобразява с евентуални други болести, стомашни и други проблеми или приемане на лекарствени препарати от болния.
НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства ) от ново поколение, препарати със забавено действие, препарати съдържащи хондроитин сулфат, глюкозамин, неосапунени съединения соя/авокадо и препаратите на хиалуронова киселина са част от лечението които оказват симптоматичен и модифициращ структурата на ставата ефект и повлияват хода на болестта.
ХИАЛУРОНОВА КИСЕЛИНА
Има доказан ефект при лечение на артрозна болест. Разгражда се от стомашния сок и затова се прилага инжекционно от ортопед в засегнатите стави. Предлагат се различни видове инжекционни форми на хиалуронова киселина – с ниско, средно и високо молекулно тегло (очаквайте подробна статия).
Хиалуроновата киселина има няколко маханизма при вътреставно приложение:
- Намалява болката при движение и покой
- Активира клетките за синтез на собствена хрущялна субстанция и намалява декструкцията на ставата
- Действа като директен лубрикант /смазка/ в ставата
- Има много добър профил на безопасност
СЪЩЕСТВЕНИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА АРТРОЗНАТА БОЛЕСТ СА СЛЕДНИТЕ ФАКТОРИ:
- Промяна в начина на живот (намаляване на телесното тегло, избягване на екстремни натоварвания на ставите и своевременно осигурчване на оптимален двигателен режим за добра сила на мускулите и добър обем на движенията)
- Санаториално и балнеолечение (В България има много специализирани санаториуми за лечение и рехабилитация на артрозната болест. Популярни са Поморие, с.Баня – Карловско, Овча Могила, Хисаря, Вършец и др. Това лечение подпомага основната терапия, но не може да се разчита само на него.
- За облекчаване на болката и отока се прилагат различни методи като криотерапия (ледолечение) при прясно активирала се артроза, диадинамични и интерферентни токове, прилагане на топлина (топли душове, нагревки, парафинолечение) при неактивирана артроза, прилагане на ултразвук инфра лъчи, йонофореза с лекарства и др.
- Шок Уейв (ударно-вълнова шокова терапия).
- Ортезни средства за осигуряване на покой на ставата – могат да се изпозват различни шини, обувки с високи и меки подметки, корсети и яка (за гръбначния стълб) патерици, бастуни и др.
Оперативно лечение се назначава в крайните стадии на заболяването или при наложителни корекции при вторична артрозна болест.