September 16, 2020Д-р Василис ФурлакисДетеСтатии

Деформациите на главата на кърмачетата се наблюдават на около 10% и е особено видимо след 1-вия месец от раждането. Състоянието много рядко е вродено (преди раждането) и в повечето случай се получава от неправилно отглеждане от родителите и по-конкретно от лежане-спане на една и съща позиция

Честите признаци на деформационна плагиоцефалия включват:
• асиметрична форма на черепа
• едностранно сплескване на тила
• изместване на ухото (или преместване на ухото от сплесканата страна)
• асиметрия на лицето в очите, носа и челюстта
• необичайно изпъкнало чело, противоположно на страната с изравняване
• тортиколис също може да присъства

Други деформации на главата са;

Деформационна брахицефалия:
• плоски в задната част на главата
• главата също е прекалено широка в сравнение с дължината
• висок наклон, задна кула или конусовидна форма

Деформационна асиметрична брахицефалия (комбинация от плагиоефалия и брахицефалия)

Деформационна скафоцефалия (дълга тясна форма на главата; обикновено много по-дълга от широката)

Тортиколис и деформационна плагиоцефалия често се срещат заедно. Прегледа при мен установява деформацията, ако има и тортиколис (Тортиколисът е скъсяване или стягане на мускула, който преминава отзад ухото към предната част на шията – наречен стерноклеидомастоиден мускул. Този мускул помага на вашето бебе да завърти главата си и да сведе ухото си до рамото си. Тортиколисът може да бъде причинен от редица неща, включително:

• Позиция за сън
• Ограничително вътрематочно позициониране (често при големи или много бебета)
• Вроден мускулен тортиколис
• Анатомични състояния на майката
• Родова травма
• Ортопедични условия
• Мускулна слабост

и се дават подходящите насоки за родителите за лечението

Плагиоцефалията, известна още като синдром на плоска глава, е състояние, характеризиращо се с асиметрично изкривяване (сплескване на едната страна) на черепа. Често това е сплескване, което е от едната страна в задната част на главата и често има известна асиметрия на лицето, причинено от продължително задържане в едностранно легнало положение.

Увеличаването на размера на главата на плода и новороденото до голяма степен се определя от развитието на мозъка. Мозъкът достига размер на 90% до 1-ва година, 95% от идеалния размер до 6-годишна възраст и развитието завършва до 7-годишна възраст.

Формата на човешкия череп варира. Генетични, както и фактори на околната среда, като положението на новороденото, когато спи, както и някои местни навици и обичаи, свързани с формата на главата, могат да повлияят на формата на черепа.

Бебе на 2 месеца може да е спало повече от 700 часа на твърда повърхност, което води до промени във формата на черепа му. По време на неонаталния период склонността на новороденото да спи в легнало положение може да доведе до разширяване на главата, което се нарича брахицефалия

През последните години, поради прилагането на легнало положение като най-безопасното място за спане на бебетата, се наблюдава леко увеличаване на брахицефалията. Състояние, което обикновено е обратимо и отшумява, когато бебетата започнат да седят, след шестия месец. Понякога брахицефалия се комбинира с плагиоцефалия

В първата година черепът нараства значително – с около 1 см за месец. Това позволява деформациите на главата да се коригират лесно.

Краниосиностоза или плагиоцефалия

Плагиоцефалията трябва да се разграничи от краниосиностозата. Последната представлява срастване между някои от черепните шевове, което води до деформация на главата и изисква навременно диагностициране и лечение.

ПРИЧИНИ

Основната причина за деформации на главата (плагиоцефалия, брахицефалия) е продължителното задържане в едностранно легнало положение на новороденото или кърмачето

Вътреутробна (рядка) причина за плагиоцефалията е положението на плода в утробата и положението, където бебето спи или ляга.
Често съществува едновременно с тортиколис. В това положение бебето накланя (държи) главата на една страна. Това е така, защото някои мускули на врата са стегнати или къси (скъсени) от едната страна. Това също влошава състоянието на плагиоцефалия, ако не се лекува навреме.
По-рядка причина е краниосиностозата. Това е състояние, при което шевовете между черепните кости се затварят преждевременно. Това е сериозно състояние, което може да повлияе на развитието на мозъка. Това състояние се лекува от неврохирург и може да се наложи операция.

Честотата на плагиоцефалията се е увеличила драстично след появата на препоръки за синдром на внезапна детска смърт за родителите да държат бебетата си по гръб.

Данните също така показват, че процентите на плагиоцефалия са по-високи при близнаци и многоплодни раждания, недоносени бебета, бебета, които са били позиционирани в седалищно положение или гръб до гръб, както и бебета, родени след продължителен труд.

ДИАГНОЗА

Родителите забелязват, че формата на главата не е симетрична и бебето е склонно да гледа само на една страна (отдясно или отляво). Педиатъра трябва да постави диагнозата и да насочи бебето към детския ортопед за лечение. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-скоро започва лечението

ПРОФИЛАКТИКА

Най-сигурния и най-популярен метод за профилактика, е детето да да лежи и да спи в специална профилактична и лечебна анатомична дишаща 3 D възглавница (препоръчителна от ортопедични и педиатрични асоциации), която разпределя правилно тежеста на главата, помага детето да променя по-лесно позицията на главата му и предотвратява натиска на мястото на деформацията и помага за по-бързо и правилно оформяне на главата

ЛЕЧЕНИЕ

Много е важно е да се започнат рано някои упражнения и разтягания, така че мускулите на врата да се отпуснат и да се опитате да поглежда бебето от противоположната страна, която обикновено предпочита. Ключът е да правите упражненията кратко и често.

Упражнения – разтягания:

Опитайте се да слагате бебето с лицето надолу (по корем) с главата, обърната към противоположната страна, отколкото обикновено, няколко пъти на ден и го наблюдавайте.

През деня се опитайте да стимулирате бебето да гледа в обратна посока, отколкото обикновено предпочита по следните начини:

1.Поставете го на място в стаята, така че да трябва да се обърне от противоположната страна, за да погледне нещата, които го интересуват (играчки, телевизор, светлини). Тоест от лявата страна в случай на дясна плагиоцефалия и от дясната страна в лява плагиоцефалия
2.Приблизавайте бебето от противоположната страна.
3.Посъветвайте други роднини да направят същото.
4.Когато държите бебето, дръжте главата му с лице към противоположната страна (напр. в играчка), като държите леко съпротивление на противоположното рамо.

С нежни манипулации завъртете главата в обратна посока. Натиснете леко, за да подпрете ухото на бебето на рамото му

СПАНЕ – ПОЗИЦИЯ ПРИ СПАНЕ

Трябва да се опитате да промените позицията, където бебето предпочита да спи, въпреки че това е особено трудно, особено в началото.

Най-важното е детето да лежи и да спи в специална профилактична и лечебна анатомична дишаща 3 D възглавница (препоръчителна от ортопедични и педиатрични асоциации), която разпределя правилно тежеста на главата, помага детето да променя по-лесно позицията на главата му и предотвратява натиска на мястото на деформацията и помага за по-бързо правилно оформяне на главата

Друг начин (по-малко ефективен, за по-малки кърмачета) е да поставите детето да лежи и спи настрани с специална възглавница за странично поставяне

И при двата случай бебето трябва да е обърнато срещу противоположната страна (например наляво в случай на деностранна плагиоцефалия).
Поставете играчките на противоположната страна на леглото, така че бебето да бъде стимулирано да гледа към противоположната страна.
Останете, лягайте и спите от другата страна на леглото, така че бебето да се опитва да гледа по друг начин.

ОРТОПЕДИЧНИ КАСКИ

При бебета над 5-6 месеца, които нямат ефект от лечението в първите месеци или които не са били диагностицирани рано, може да се приложи специална каска, която ще упражнява противоположен натиск, за да подобри формата на главата. Тази специална каска може да се носи до 12-месечна възраст. В по-напреднала възраст костите на черепа вече са доста твърди и каската няма добри резултати.

ПРОГНОЗА

Прогнозата на плагиоцефалията е много добраС ранната диагноза и с правилното лечение ще се подобри напълно формата на главата.

Д-р Василис Фурлакис – Специалист детски ортопед – Специалист по детско развитие

Read More

February 16, 2020Д-р Василис ФурлакисКолянна ставаСтатии

Синовиална поплитеална киста (МКБ: M71.2) или Бейкеровата киста носи името на своя откривател William Morrant Baker (1838–1896). Представлява мекотъканна тумороподобна формация разположена в задната вътрешна част на задколянното пространство.По структура е изградена от тънка съединителнотъканна мембрана изпълнена със синовиална или синовиално подобна течност.

Поплитеална киста, наричана още киста на Бейкър, е мека, често безболезнена подутина. Кистата обикновено не е нищо повече от торба с течност. Тези кисти се появяват най-често, когато коляното е повредено поради артрит, подагра, нараняване или възпаление в лигавицата на колянната става. Хирургичното лечение може да бъде успешно, когато бъде отстранена действителната причина за кистата. В противен случай кистата може да се върне отново.

Първичната Бейкерова киста е характерана предимно за млади хора,също така и деца без заболяване на прилежащата колянна става. В част от случаите се касае за комуникация на ставното пространство с т.нар. поплитеална бурса разполагаща се между задната част на тибиалния кондил,медиалната глава на гастрокнемиус и дисталната част на м. семимембранозус. В останалите случаи липсва такава комуникация и тогава говорим за идиопатична първична Бейкерова киста

Вторична Бейкерова киста-значително по-често се среща. Свързана е със заболявания на колянната става-артрит-ревматоиден, псориатичен или друг, остеоартрит, менискални увреди, хрушялни увреди. В резултат на това се получава свръхпродукция на синовиална течност в ставата, което води до повишена налягане на флуид в ставата, формиращо Бейкеровата киста от прегъване и издуване на ставаната капсула отзад на коляното.

Колянната става се образува там, където бедрената кост се среща в тибията (голям пищял). Гладка възглавничка на ставния хрущял покрива повърхностните краища на двете кости, така че те да се плъзгат една върху друга плавно. Артикуларният хрущял се поддържа хлъзгав от ставната течност, направена от ставната лигавица (синовиалната мембрана). Течността се съдържа в корпус с мека тъкан около колянната става, наречен ставна капсула.

Поплитеална киста е малка, подобна на торба структура, която се образува, когато ставната лигавица произвежда твърде много течност в коляното. Излишната течност се натрупва и се изтласква през задната част на ставната капсула, образувайки киста. Кистата се изтласква към задната част на коляното в областта, наречена подколянна ямка. Вдлъбнатината се усеща в задната част на коляното между двете сухожилия и горната част на мускула на прасеца. Повечето хора усещат кистата в кухата зона, точно зад колянната става.

Бейкеровата киста е честа находка. Важно е разграничаването и от туморни процеси, тромботични венозни проблеми, хематоми, които не са рядкост в тази област.

Симптоми

Симптомите, причинени от поплитеална киста, обикновено са леки. Обикновенно пациентът с Бейкерова киста се оплаква от дискомфорт, слаби болки, чувство за пълнота зад коляното, ограничено крайно сгъване в коляното. Характерно за Бейкеровата киста е вариаболността в размера. За кратки срокове тя може да варира в размера си значително. Един но не задължителен белег е изчезването на кистата при сгъване в коляното-получава се феномен на изстискване. Може да почувствате болка от основната причина за кистата, като артрит, нараняване или механичен проблем с коляното, например разкъсване на менискуса. Заедно с тези симптоми може да видите или да почувствате издутина на гърба на коляното. Всичко, което кара коляното да набъбва и повече течност да запълни ставата, може да направи кистата по-голяма. Обичайно е поплитеалната киста да набъбва и да се свива с течение на времето (променя се размерите).

Понякога киста изведнъж ще избухне под кожата, причинявайки болка и подуване на прасеца. Разкъсана поплитеална киста дава симптоми, подобно на тези на кръвен съсирек в крака, наречен тромбофлебит. Поради тази причина е важно веднага да се определи причината за болката и отока в прасеца. След като кистата се разкъса, течността вътре в кистата просто изтича в прасеца и се абсорбира от тялото. В този случай вече няма да можете да видите или да почувствате кистата. Кистата обаче вероятно ще се върне за кратко време.

диагноза

Клиничният преглед обикновено е всичко, което е необходимо за диагностициране на поплитеална киста. Освен ако кистата не се е разкъсала, обикновено не са необходими допълнителни тестове.

Ако кистата се е разкъсала, ще бъдат необходими допълнителни изследвания. Рентгеновите лъчи няма да покажат кистата, тъй като тя е мека тъкан – рентгеновите лъчи показват предимно костите. Кистата може да се види при с ядрено магнитен резонанс (ЯМР). Вашият лекар може да Ви назначи първоначално ултразвуково (ехографско) изследване . Това изследване използва звукови вълни, за да позволи на лекаря да види очертанията на кистата и да определи дали тя е изпълнена с течност или твърда тъкан. Това е полезно за определяне дали бучката всъщност може да бъде тумор вместо напълнен с течност киста.

С две думи диагностицирането на Бейкеровата киста става на база преглед и при нужда с образни изследвания и/или лабораторни изследвания, ревматологични изседвания, изслдване на пикочната киселина. Изследванията се използват за разграничаване на кистата от туморни процеси,а също и за установяване на заболяванията на колянната става които я предизвикват.

лечение

Има два вида лечение на поплитеални кисти: хирургично и нехирургично.

Дали кистата се е разкъсала или не, колко е болезнена или доколко тя пречи на нормалната функция на коляното Ви, ортопеда ще определи кой е най-доброто лечение за Вас. При възрастни лечението най-често е нехирургично. Ако е необходима операция, тя обикновено се извършва в амбулаторни условия, което означава, че можете да напуснете болницата същия ден.

Освен ако няма много дискомфорт от кистата, рядко се налага операция.

Оперативно лечение се налага рядко-обикновенно при големи кисти съпътствани от усложнения. Извършва се ексцизия на кистата.

Неоперативно лечение
Неоперативно лечение е по-широка разпространено.Налага се активно търсене и лечение на заболяванията на колянната става при вторични кисти. Правилното им лечение води до спонтанно изчезване на кистата.

Също се предлага пункцията на кистата с евакуацията на съдържимото и последващо депониране на кортикостероиден препарат интаракистично. Извеждането на течността с игла и спринцовка може да намали размера на кистата. Тогава кортизона може да се инжектира в засегнатата област, за да се намали възпалението. Обикновено това са временни решения. Нехирургичното лечение включва също почивка и ненатоварване на крака в продължение на няколко дни.

В някои случаи се преглага физиотерапия с компресионни процедури и електрическа стимулация, за да намали подуването на коляното. Лечения като ултразвук, електрическа стимулация и масаж на меките тъкани могат да се използват за облекчаване на болката и подуването от кистата. Терапевтичните сесии понякога включват йонофореза, която използва лек електрически ток, за да прокара противовъзпалително лекарство към възпалената зона. Това лечение е особено полезно за пациенти, които не понасят инжекции. Могат да се предложат и укрепващи упражнения за долния крайник, за да се подобри мускулния баланс в коляното.

Нехирургичните лечения обикновено са най-ефективни, когато се отстрани основната причина за кистата. С други думи, ефектите на артрит, подагра или нараняване на коляното трябва да бъдат контролирани.

Ако нехирургичните методи се провалят, може да се наложи пълно отстраняване на кистата. След като се успокоят, че кистата не е опасна, много пациенти просто пренебрегват оперативното лечение, освен ако не стане много болезнено.

Усложенията на Бейкеровата киста обикновенно са руптура на кистата или възпалението й. При руптурирали кисти обикновенно има внезапно настъпила остра болка в задколянното пространство, дистален хематом и/или оток (кистата изчезва). Състоянието много прилича на тромботичен ицидент на крайника.

При възпалените кисти също имаме болка, която настъпва по-постепенно, локален оток, повишена кожна температура, възможни са общи прояви от типа-температура, втрисане и общо неразположение.

Някой път лечението на Бейкърова киста изисква комплексно лечение с осигуряване на покой, антибиотична терапия, обезболяващи, локално третиране с лед и др. симптоматични средства.

хирургично лечение

Целта на операцията е да се премахне кистата и да се поправи “дупката” в ставната лигавица, през която кистата се изтласка. За съжаление, около половината от кистите в времето се рецидивират, след като бъдат отстранени. Хирурзите са предпазливи, когато предлагат операция за отстраняване на поплитеална киста, тъй като те са склонни да рецидивират. Лечението често е постоянно, но предотвратяването на по-нататъшни кисти зависи много от успеха на лечението на основната причина. Трябва да сте наясно, че има много реален шанс кистата ви да се върне след отстраняването й и няма гаранция, че операцията ще бъде успешна.

Операцията може да отнеме повече от час. Извършва се или под обща упойка, която ви кара да спите по време на операцията, или като използвате спинална анестезия, която изтръпва само долната половина на тялото ви. С гръбначната анестезия може да сте будни по време на операцията, но няма да можете да наблюдавате какво се случва.

Ще се направи разрез в кожата над кистата. След това кистата се отделя от околните тъкани. Определя се областта на ставната капсула, от която изглежда, че ‘пройзхожда’ кистата. След това се зашива мястото за да покрие “дупката” в ставната капсула, останала от отстраняването на кистата.

Коляното ви ще бъде превързано с добре подплатена превръзка и шина (гипсова или друг тип). Вашият хирург ще иска да прегледа коляното Ви в рамките на пет до седем дни. Шевовете ще бъдат премахнати след 10 до 14 дни. Може да имате известен дискомфорт след операцията и ще ви бъде дадено лекарство за болка, за да контролирате дискомфорта.

Поплитеална киста се образува в близост до основните нерви и кръвоносни съдове на крака. Възможно е тези структури да се наранят по време на операцията. Ако се случи нараняване, това може да бъде сериозно усложнение. Нараняването на нервите може да причини изтръпване или слабост в ходилото и подбедрицата. Нараняването на кръвоносните съдове може да изисква операция за тяхното поправяне. Освен това не е рядко, но е възможно да се появи друга киста.

След операцията
След оперативното лечение за отстраняване на кистата, можете да възобновите ежедневните си дейности и да работите веднага, когато имате възможност. Трябва да държите коляното си подпряно в продължение на няколко дни, за да избегнете подуването и пулсирането. Приемайте всички лекарства както е предписано от вашия ортопед. .

Вашият хирург може да иска да използвате патерици или бастун за известно време. Избягвайте енергични упражнения в продължение на шест седмици след операцията. Трябва да можете да възобновите шофирането две седмици след операцията. Вашият хирург може да ви накара да посещавате сесии по физикална терапия (физиотерпии), за да възвърнете силата в крака.

ЗА ЗАПИСВАНЕ НА ЧАС

Д-р Василис Фурлакис

Ортопед-Травматолог, Спортна Медицина

Специалист Детски Ортопед, Специалист по дестко развитие

Read More

February 16, 2020Д-р Василис ФурлакисВъзрастенРъка

Ганглионът е малка, безобидна киста – образувание, или торбичка с течност, запълнено с бистра желеподобна муцинова материя, изхождащо от апоневрозите и сухожилията, която се наблюдава основно в китката.

При жените, ганглион се наблюдава 3 пъти по-често, и то във възрастта между 20 и 30 години. Обичайната локализация е гривнената става – в над 60%, като кръгло, с еластична консистенция туморно образувание, неангажиращо надлежащата кожа и добре ограничено от околните тъкани. Най-често е локализирано по дорзалната повърхност на гривнената става между екстензорните сухожилия на показалеца и м. екст. карпи радиалис бревис. Много по-рядко се наблюдава по воларната повърхност на ръката. Обичайно, бавно нараства и не предизвиква функционални разтройства.

Анатомия

Анатомията на ставата на китката е изключително сложна, вероятно най-сложната от всички стави в тялото. Китката всъщност е съвкупност от много стави и кости. Тези стави и кости ни позволяват да използваме ръцете си по много различни начини. Китката трябва да е изключително подвижна, за да даде на ръцете си пълен обхват на движение. В същото време китката трябва да осигурява силата за тежко захващане.

Китката е изградена от осем отделни малки кости, наречени карпални кости. Карпалните кости свързват двете кости на предмишницата, радиуса и улната, с костите на ръката. Метакарпалните кости са дългите кости, които лежат под дланта.

Лигаментите свързват и държат всички тези кости на китката заедно. Лигаментите позволяват на костите да се движат във всички посоки. Тези връзки се сливат, за да образуват ставната капсула на китката. Ставната капсула е водонепроницаема торбичка от тъкан, която заобикаля костите на китката. Вътре в капсулата на китката са самите стави. Ставната капсула съдържа малко количество смазка, наречена синовиална течност, която позволява на костите да се движат лесно. Множеството сухожилия, необходими за придвижване на пръстите, се намират точно извън ставната капсула.

Ганглионите обикновено са прикрепени от тъкан към близката ставна капсула, сухожилие или сухожилна обвивка (тъкан, покриваща сухожилието). Ганглионите на китката са прикрепени към капсулата на ставата на китката. Обикновено се появява само един ганглий, често на място, което е видимо. Ганглионите обаче са наблюдавани в почти всяка става в ръката и китката.

60-70 процента от ганглионите на китката са гръбни ганглиони на китката. Дорзален ганглий на китката се намира на гърба на ръката, често центриран над китката, въпреки че може да се появи във всеки брой области по задната част на китката. Дорзален ганглий на китката може да не се вижда отвън. Лекарите наричат ​​този скрит тип ганглий като окултен или прикрит.

Воларен ганглий на китката обикновено се появява от дланта на китката в гънката на китката точно под палеца. Това е вторият най-често срещан тип ганглий на китката.

Причини

Лекарите не знаят защо се развиват ганглиони. В някои случаи китката е била ранена по-рано. Повтарящите се наранявания, като тези, които могат да възникнат при често играене на тенис или голф, изглежда също играят роля в развитието на ганглионите.

Една теория предполага, че ганглионите на китките се образуват, когато съединителната тъкан се дегенерира или е повредена от износване. Повредената тъкан образува отслабено петно в капсулата на ставата. Ставната течност може да избяга през тази отслабена област и да започне да се събира в киста извън ставата. С течение на времето тази киста става по-голяма. Ставната течност сякаш се движи от ставата на китката в ганглиона, но не и по другия начин. В крайна сметка бистра, лепкава течност запълва кистата. Течността представлява смес от химикали, които обикновено се намират в ставата.

Симптоми

Пациент с дорзален ганглий на китката може да почувства подутина на гърба на китката. С воларен ганглий на китката, подутината се усеща върху гънката на китката под палеца. Подутината може да се появи внезапно или да се развие с течение на времето. Ганглионът може от време на време да се увеличава или намалява по размер.

Китката може да боли или пациента да чувства дискомфорт (или дърпане). Ганглионът също може да пречи на дейностите. Воларният ганглион може да компресира нервус медианус (n.medianus) или ултралния нерв (n.ulnaris), причинявайки проблеми с усещането и движението. Дорзалния ганглион на китката може да бъде доста болезнен и нежен, въпреки че е по-малък от другите ганглиони. Обикновено симптомите от ганглионова киста не са сериозни и като цяло не се влошават. Тези кисти няма да се превърнат в рак.

диагноза

Обикновено клиничният преглед може да е достатъчен за поставяне на диагнозата. Дорзалния ганглион на китката обаче може да бъде по-труден за намиране и диагнозтиката му поради малкия му размер. Може да се предложи и сонографско (утразвуково) изследване. Вашият лекар може да Ви назначи първоначално ултразвуково (ехографско) изследване . Това изследване използва звукови вълни, за да позволи на лекаря да види очертанията на кистата и да определи дали тя е изпълнена с течност или твърда тъкан. Това е полезно за определяне дали бучката всъщност може да бъде тумор вместо напълнен с течност киста.

лечение

Лечението на дорзални и воларни ганглиони на китката може да бъде хирургично или консервативно (нехирургично). Относителните рискове и ползи от всяко лечение за ганглион трябва да бъдат внимателно обмислени.

Нехирургично лечение
Дорзален ганглион – В миналото дорзалните ганглиони на китките са лекувани, като се пукаха, без да разкъсват кожата. Това беше направено със монети, малък твърд предмет или просто с твърд натиск. Въпреки това, тъй като ганглионите често се появяват отново след този вид лечение, той вече не се използва или се използва по-рядко ако кистата го позволява.

Наблюдението често е достатъчно лечение за ганглионите на китките. Ганглионите обикновено са безвредни и обикновено не се влошават с течение на времето. Те обикновено не причиняват увреждане на сухожилията, нервите или ставата като цяло. Около 50 процента от ганглиите на китките в крайна сметка може да изчезнат сами.

Затворено разкъсване с множество пробождания на иглата (пункция) е друга нехирургична възможност за лечение на дорзални ганглии на китката. При тази процедура стената на кистата се пробива с игла и в кистата се инжектират противовъзпалително лекарство. Това лечение може да свие кистата и да облекчи симптомите. Вероятно е, обаче, ганглионът да се появи отново.

Воларен ганглион – Наблюдението е най-честото нехирургично лечение на воларните ганглиони на китката.

хирургично лечение
Оперативно отсраняване се препоръчва, когато пациентът изпитва значителна болка или когато кистата пречи на активността. Също така се препоръчва, ако ганглионът компресира нервите в китката, тъй като това може да причини проблеми с движението и усещането в ръката. Обикновено оперативното лечение се прави с помощта на регионална (локална) анестезия, но може, по-рядко при някой случай, да се направи и под обща анестезия.

Дорзален ганглион на китката

Лекарите имат две възможности за хирургично лечение на дорзалните ганглиони на китката. Първият е пункция на кистата и аспирация. (Аспирацията означава извличане на течността с изсмукване.) Въпреки това тази процедура има по-малко от 50 процента успяваемост.

Изрязването или отстраняването на кистата е втората възможност. Премахването на кистата обикновено е ефективно, ако стеблото, което свързва кистата със ставната капсула, и малко от заобикалящата капсула са отстранени. Обикновено се прави само един разрез, но в зависимост от местоположението на ганглиона може да се наложи втори разрез.

За да премахнете дорзалния ганглион на китката, в задната част на китката се прави малък разрез. Сухожилията, които минават през задната част на китката и в пръстите, се прибират (или преместват). Това позволява на хирурга да види ганглиона и да го следва надолу до мястото, където се прикрепя към капсулата на китката. След като хирурга локализира това стъбло, целият ганглий се отстранява, включително зоната, където се прикрепя към ставната капсула. Ставната капсула може или не трябва да се поправя с шевове. Накрая разрезът на кожата се затваря с шевове.

Воларен ганглион на китката

Пробиването и аспирацията не се препоръчват при воларния ганглион, разположени в определени зони поради възможността от увреждане на нервите и кръвоносните съдове. В другите области пункцията на иглата има по-добър успех.

Ексцизията е най-честата хирургична интервенция за воларния ганглион на китката. Премахването на кистата обикновено е ефективно, ако стеблото, което свързва кистата със ставната капсула, и малко от заобикалящата капсула са отстранени. Хирургичната процедура е по принцип една и съща, с изключение на това, че воларния ганглион обикновено е много близо до лъчевата артерия – a.radialis – (артерията в китката която се използва за усещане и измерване на пулс). В някои случаи воларният ганглий дори се навива около артерията. Това прави премахването на ганглиона по-трудно. Хирургът трябва да внимава, за да защити артерията, като в същото време отстранява кистата до ставната капсула, точно както при дорзалния ганглион.

Усложнения
И двете от тези процедури имат рискове. Дори след операцията на ексцизия, ганглий може да се появи отново, въпреки че това е рядкост. Съществува лек риск от инфекция и при двете процедури. Ексцизията понякога може да доведе до намалено движение, нестабилност и увреждане на нервите или кръвоносните съдове. Премахването на воларен ганглион има по-голям риск от увреждане на нервите и кръвоносните съдове.

Моят подход при лечение на ганглионите на китката:

Естествено всичко е индивидуално според клиничната картина и други заболявания или противоиндикации от страна на пациента. След уточняване на диагнозата, винаги съветвам моите пациенти да не преминат към оперативно отстраняване на ганглиона. Предлагам консервативно лечение и/или пунктиране – затворено разкъсване с множество пробождания с иглата – при тази процедура стената на кистата се пробива с игла и в кистата инжектирам противовъзпалително лекарство. С това лечение може да свие кистата и да облекчи симптомите. След манипулацията пациента е с времена имобилизация с мека шина за да не се движи китката за да позволим на ганглиона да се свие. Също ще Ви бъде показано как да масажирате зоната, за да изместите течността от ганглиона. След тази процедура се очаква реакция на организма на пациента за кога евентуално ще се появи отново кистата. Има случай които ганглиона не се появява повече, други които се появява много по-малък и по-неболезнени, както и случай които след няколко дни, седмици или месеци се появяват същите отново. Тази процедура препоръчително е да се повтаря, в случай че се появи кистата отново, за да имаме представа как реагира организма на пациента и ако няма ефект от това лечение тогава да се премине към оперативно лечение.

В зависимост от случай може да се предложи и курс физиотерапии след процедурата.

За пациенти които не понасят инжекции мога да назнача физиотерапия с компресионни процедури и електрическа стимулация. Лечения като ултразвук, електрическа стимулация и масаж на меките тъкани могат да се използват за облекчаване на болката и подуването от кистата. Терапевтичните сесии понякога включват йонофореза, която използва лек електрически ток, за да прокара противовъзпалително лекарство към възпалената зона (това лечение е особено полезно за пациенти, които не понасят инжекции).

ЗА ЗАПИСВАНЕ НА ЧАС

Д-р Василис Фурлакис

Ортопед-Травматолог, Спортна Медицина

Специалист Детски Ортопед, Специалист по дестко развитие

Read More

November 18, 2019Д-р Василис ФурлакисВъзрастенСтъпало

Плантарният фасциит е болезнено състояние, засягащо долната част на стъпалото. Това е често срещана причина за болка в петата и понякога се нарича шпора на петата. Плантарният фасциит е правилният термин, който трябва да се използва, когато има активно възпаление. Острият плантарен фасциит се дефинира като възпаление на произхода на плантарната фасция и фасциални структури около района. Плантарният фасциит или фасциоза обикновено е само от едната страна. В около 30 на 100 от всички случаи са засегнати и двата крака.

Плантарна фасция (известна още като плантарна апоневроза) е дебела ивица от съединителна тъкан. Протича от предната част на петата кост (calcaneus) до топката на стъпалото. Тази плътна ивица тъкан помага за поддържане на свода на стъпалото. Той е източникът на болезненото състояние плантарен фасциит.

Плантарна фасция е изградена от колагенови влакна, ориентирани в надлъжна посока от пръстите на петата (или петата до пръстите на краката). Има три отделни части: медиалният компонент (най-близо до големия пръст на крака), централният компонент и страничният компонент (от страната на малкия пръст). Централната част е най-голямата и най-изявената.

Както плантарната фасция, така и ахилесовото сухожилие се прикрепят към петната кост. Връзките са отделни в крака на възрастен пациент. Въпреки че функционират отделно, имат косвена връзка. Ако пръстите на краката се издърпат назад към лицето, плантарната фасция се стяга. Тази позиция при някой случай е много болезнена. Силата, генерирана в ахилесовото сухожилие, увеличава напрежението върху плантарната фасция.

Плантарният фасциит може да произхожда от редица основни причини. Намирането на точната причина за болката в петата понякога е трудно.

Както можете да си представите, когато кракът е на земята, огромно количество сила (цялото тегло на тялото) е съсредоточено върху плантарната фасция. Тази сила разтяга плантарната фасция, докато арката на стъпалото се опитва да се изравнява от тежестта на тялото ви. Това води до стрес върху плантарната фасция, където тя се прикрепя към костта на петата. Могат да доведат малки сълзи на фасцията. Тези сълзи се поправят нормално от организма.

Тъй като този процес на нараняване и възстановяване се повтаря отново и отново, костната шпора (заострен израстък на костта) – шип – понякога се оформя като реакция на тялото, за да се опита здраво да прикрепи фасцията към петата. Това се появява на рентген на стъпалото като шпора на петата – шип. Костните шпори се появяват заедно с плантарен фасциит, но те не са причината за проблема.

С напредване на възрастта много важната мастната възглавница, която съставя месестата част на петата, става по-тънка и се дегенерира (започва да се разгражда). С по-малко защитна подложка на петата, има намалено количество амортизация на удара. Това са допълнителни фактори, които могат да доведат до плантарен фасциит.

Други фактори, които могат да допринесат за развитието на плантарен фасциит, включват затлъстяване, травма, слаби плантарни мускули на флексора, прекомерна пронация на стъпалото (плоско стъпало) или други проблеми с подравняването на стъпалото и / или глезена и най-много некачествени и/или неправилните обувки.

Някои лекари смятат, че малките нерви, които се намират под плантарната фасция по пътя към предния крак, стават раздразнени и могат да допринесат за болката. Но някои изследвания успяха да покажат, че болката от компресията на нерва е различна от болката при плантарен фасциит. В много случаи действителният източник на болезнената пета може да не се определи ясно.

СИМПТОМИ

Плантарният фасциит обикновено причинява пронизваща болка в свода на стъпалото близо до петата. Болката обикновено е най-силна с първите няколко стъпки след пробуждането, въпреки че може да бъде предизвикана и от дълги периоди на стоене или седене. Болката обикновено е по-силна след, а не по време на тренировка.

Симптомите на плантарен фасциит включват болка по вътрешния ръб на петата близо до арката на стъпалото. Болката е по-силна, когато се натовари стъпалото с тежест (собственото тегло на пациента е достатъчно), особено след дълъг период на почивка или бездействие. Това обикновено е най-силно изразено сутрин, когато кракът е поставен за първи път на пода. Този симптом, наречен болка в първа стъпка, е типичен за плантарен фасциит.

Продължителното стоене също може да увеличи болезнените симптоми. Може да се почувства по-добре след активност, но повечето пациенти съобщават за засилена болка до края на деня. Натискането върху тази част на петата предизвиква болка. Издърпването на пръстите на краката назад към лицето може да бъде много болезнено.

ДИАГНОЗА

Диагнозата на плантарен фасциит обикновено се прави по време на анамнезата и физикалния преглед. Има няколко състояния, които могат да причинят болка в петата, и плантарният фасциит трябва да се разграничи от тези състояния. Болката може да бъде отнесена към петата и стъпалото от други области на тялото, като долната част на гърба, бедрата, коляното и / или глезена. Извършват се специални тестове в тези области, за да се потвърди, че проблемът наистина идва от плантарната фасция.

Може да се назначи рентген, за да се изключи стресова фрактура на костта на петата и да се провери дали има костна шпора, която е достатъчно голяма, за да причини проблеми. Други полезни изследвания за изобразяване включват КТ, ЯМР и ултразвук. При някои случай, както бременност, кърмене, деца и други, ултрасонографията (ултразвуковото иследване) е предостатъчна за диагнозата и може да бъде предпочитана, тъй като е бърз метод и не Ви излага на радиация.

В някои случаи може да се наложи лабораторно изследване, за да се изключи системно заболяване, причиняващо болка в петата, като ревматоиден артрит, синдром на Reiter или анкилозиращ спондилит. Това са заболявания, които засягат цялото тяло, но в началото могат да се проявят като болка в петата.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечение на плантарен фасциит и /или екзостоза на калканеуса (шипове) е строго индивидуално и по преценка на специалиста. Повечето пациенти се подобряват с консервативно лечение и много рядко се стига до оперативно лечение.

Лечението може да включва криотерапия, НСПВС, нощни шини за протягане на прасечниатите мускули на подбедрицата – сваля напрежението от плантарната фасция-, шок-уейв, физиотерапии, ортопедични стелки

• Силиконови пета: Поставянето на специален тип силиконова вложка в обувката, може да намали натиска върху възпалената зона. Носенето на подложка със силиконова пета добавя възглавница към петата, която е загубила част от мастната подложка чрез дегенерация.

• Нощни шини. Вашият лекар може да ви препоръча да носите шина, която се разтяга на вашите мускули и свода на крака, докато спите. Шините поддържат плантарната фасция и ахилесовото сухожилие в удължена позиция за една нощ и улесняват разтягането. Поставя леко разтягане на мускулите на прасеца и на плантарната фасция. Изглежда, че някои хора се подобряват по-бързо, когато използват нощна шина. Те съобщават, че има по-малко болка в петата, когато сутрин поставя болния крак на земята. Има няколко проучвания, които не съобщават за значителна полза от добавянето на нощна шина към програма от противовъзпалителни лекарства и разтягане. Други проучвания отчитат ползите от краткосрочното обездвижване на плантарната фасция и намаляване на повтарящите се микротравми.
• Ортопедични стелки. Вашият лекар може да ви препоръча да носите индивидуални стелки които ще допринесат за правилното разпределяне на натоварването върху стъпалото. Поддържането на арката с добре поставена подпора може да помогне за намаляване на натиска върху плантарната фасция
• Обувките са от голямо значение – те трябва да осигурят добра опора на сводовете на стъпалата ви.
• Шок Уейв: Терапията с шокова вълна е по-нова форма на нехирургично лечение. Той използва машина за генериране на импулси от ударни вълни към възпалената зона. Обикновено пациентите получават лечението веднъж седмично до пет седмици (или 5 процедури за един месец). Механизъм на действие е че ударните вълни разрушават плакалната фасциална тъкан достатъчно, за да започне лечебна реакция. Полученото освобождаване на местни растежни фактори и стволови клетки причинява увеличаване на притока на кръв към района. Последните проучвания показват, че тази форма на лечение може да помогне за облекчаване на болката, като същевременно подобрява обхвата на движение и функция.

В момента се провеждат клинични изпитвания за изследване на използването на радиочестота за лечение на плантарен фасциит. Това е проста, неинвазивна форма на лечение. Той позволява бързо възстановяване и облекчаване на болката в рамките на седем до 10 дни. Радио вълните насърчават ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове) в района. За пореден път увеличаването на притока на кръв към увредената тъкан насърчава лечебната реакция.

Понякога се използват противовъзпалителни лекарства за намаляване на възпалението във фасцията и намаляване на болката. Проучванията показват, че точно толкова хора се подобряват с противовъзпалителните, колкото и тези, които нямат подобрение. Тъй като тези лекарства рядко се използват самостоятелно, е трудно да се прецени истинската им ефективност.

Може да се използва кортизонова инжекция в областта на фасцията, но не е доказано ефективна. Изследванията показват по-добри резултати, когато се използва ултразвук за подобряване на точността на поставянето на иглата. Кортизонът трябва да се използва пестеливо, тъй като може да причини разкъсване на плантарна фасция и дегенерация и атрофия на мастните накладки, което влошава проблема.

Ботулинов токсин – известният като BOTOX се използва за лечение на плантарен фасциит. Химикалът се инжектира в областта и причинява парализа на мускулите. BOTOX има директно обезболяващо (обезболяващо) и противовъзпалително действие. В проучвания досега не са наблюдавани странични ефекти от това лечение.

Полезни съвети за хора с плантарен фасциит и екзостоза на калканеус:

• Поддържайте здравословно тегло. Отслабвайте, ако сте с наднормено тегло или със затлъстяване, за да сведете до минимум претоварването на плантарната фасция.
• Изберете обувки с добра поддръжка. Избягвайте високите токчета и съвсем равни обувки с тънко ходило. Носете обувки с добра опора на свода и плътно ходило, което поглъща удара върху стъпалото.   
• Увеличавайте физическата активност постепенно. Не прекалявайте с натоварването на стъпалата и избягвайте твърдите повърхности. Използвайте алеи, писти или места, подходящи за спорт, а не тротоари и улици! Пробяганото или извървяно разстояние също увеличавайте постепенно! Болка в стъпалата не е нормална, вземете мерки веднага.
• Не носете износени спортни обувки. Заменете старите си спортни обувки, преди да спрат да поддържат краката ви.
• Променете спорта си. Опитайте спорт с по-слабо въздействие върху стъпалата, като например плуване или колоездене, вместо ходене или джогинг
• Криотерапия: Ледени компреси върху болезнената зона за 15-20 минути три или четири пъти на ден или след активност помагат много. Или опитайте масаж с лед. Редовният масаж на лед може да помогне за намаляване на болката и възпалението.
• Правете упражнения за разтягане. Правете домашни упражнения за разтягане на плантарната фасция, ахилесовото сухожилие и мускулите на прасеца.

ЗА ЗАПИСВАНЕ НА ЧАС

Д-р Василис Фурлакис

Ортопед-Травматолог, Спортна Медицина

Специалист Детски Ортопед, Специалист по дестко развитие

Read More

October 7, 2019Д-р Василис ФурлакисВъзрастен

Епикондилитите се разделят на два вида:

1.Латерален епикондилит (тенис лакът) – най-честия епикондилит и

2.Медиален епикондилит (голф лакът)

Латерален епикондилит представлява състояние, което се характеризира с поява на възпаление на латералния епикондил на лакътната става. Заболяването обикновено възниква след свръхнатоварване, свързано с прекомерна екстензия на предмишницата. Състоянието се нарича още “лакът на тенесиста”, но всъщност се среща по-често при хора, непрактикуващи този спорт. Понятието латерален епикондилит не е напълно точно, тъй като микроскопични изследвания показват, че в сухожилието не се наблюдават признаци на възпаление, а по-скоро ангиофибробластична дегенерация и дезорганизаци на колагена. Откриват се още прекомерно количество фибробласти и кръвоносни съдове, които съпровождат ангиогенезата.

Честотата на заболяването е около 1-3% от популацията в САЩ. Мъжете и жените се засягат еднакво често. Обикновено латерален епикондилит засяга индивиди на възраст над 40 годишна възраст. Установена повишена честота на заболяването при пушачи.

Причините за възникване на латерален епикондилит обикновено са свързани с повтерящи се екстензии на предмишницата при недобре тренирани индивиди, при слаба физическа подготовко, лоша спортна екипировка, скапуларнадискинезия, водеща до компенсаторно натоварване на ипсилатералните екстензори на китката, и други. Рисков фактор за поява на заболяването е напредналата възраст.

Клиничната картина при латерален епикондилит е характерна. Заболяването се наблюдава най-чести при пациенти на възраст между 40-50 години. Обикновено пациентите съобщават за незабелижимо начало на симптомите, но често съобщават за предхождащо свръхнатоварване без специфична травма. Симптомите се проявяват в рамките на 24-72 часа след повтаряща се екстензия на китката. Късните симптоми обикновено се дължат не микроскопични разкъсвания в сухожилията. Пациентът съобщава за болка в латералната част на лакътя, която се влошава при физическа активност и се подобрява с покой. Болката може да ирадира надолу по задната повърхност на предмишницата. Болката може да варира от много слаба до силна болка, нарушаваща ежедневните дейности на болния.

Диагнозата латерален епикондилит се поставя въз основа на подробно снета анамнеза, щатаелен физикален преглед и осъществяване на лабораторни и образни и зследвания, като рентгенография, компютърна томография, магнитен резонанс и други. Диференциална диагноза на заболяването се прави с цервикална радикулопатия, травми на лакътя и предмишницата, медиален епикондилит, увреждане на радилания нерв и други.

Лечението на латерален епикондилит може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение се състои в прилагане на противовъзпалителни лекарствени средства, аналгетици и други. В началните етапи на заболяването се препоръчва покой, приложение на лед и други. Физикалната терапия и рехабилитация са задължителни за бързото възстановяване на болния. Хирургично лечение се предприема след преценка на лекуващия специалист.

Медиален епикондилит представлява състояние, което се характеризира с възпаление на медиалния епикондил на лакътната става. Предмишницата съдържа няколко мускули, които участват във флексията на пръстите на ръката, и флексията и ротацията на китката. Сухожилията на тези мускули се обединяват в едно общо сухожилно влагалище, което започва от медиалния епикондил на хумеруса в лакътната става. Състоянието, понякога, се нарича “лакът на голф играча”.

Причините за възникване на медиален епикондилит най-често са свързани с прекомерен стрес в областта на лакътната става, най-често при физическо натоварване, при извършване на спортни дейности – голф, бейзбол, катерене и други. Епикондилитът като цяло се среща много по-често на латералния епикондил, отколкото на медиалния. При повечето пациенти, началото на симптомите е постепенно и понякога изминават седмици преди пациентите да потърсят лекарска помощ. При медиален епикондилит болката може да се засили при флексия и пронация на китката.

Диагнозата на заболяването се поставя след снемане на подробна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и извършване на някои лабораторни и образни изследвания, като рентгенография, компютърна томография, магнитен резонанс и други.

Лечението на медиален епикондилит е главно консервативно и се осъществява от специалист. Прилагат се лекарства, като нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, напроксен, аспирин), загревки, ледени торбички и други. Преди прилагане на аналгетици или стероидни препарати се препоръчва покой на ръката, прилагане на лед, компресия или повдигане на крайника. Физикалната терапия и рехабилитацията играят важна роля за бързото и цялостно възстановяване на болния.

В моята практика, за лечение на епикондилити, предлагат комплект от методи за лечение, след индивидуална преценка на ситуацията, които включват НСПВС, ензими, инжекции (PRP, колаген, хиалуронова к-на, хомеопатични препарати, кортикостероиди и др.) както и шок уейв и физиотерапевтични процедури като лазер, ултразвук, електротерапия, магнитотерапия и други с много висок процент на напълно излекуване.

Трябва да знаете че около 50% от лечението на епикондилитите се дължи на правилна имобилизация с Епи брейс или Налакътник по преценка на ортопеда.

Специални ортопедични и анатомични продукти за лечение на епикондилити: (Лекуващия ортопед предлага кой е най-подходящ за Вашето състояние)

1.Епи брейс – един универсален размер (one size)

2.Налакътник – Предлагат се на размери S,M,L,XL, XXL

2.Налакътник – Предлагат се на размери S,M,L,XL, XXL 

ЗА ЗАПИСВАНЕ НА ЧАС

Д-р Василис Фурлакис

Ортопед-Травматолог, Спортна Медицина

Специалист Детски Ортопед, Специалист по дестко развитие

Read More