Синовиална поплитеална киста (МКБ: M71.2) или Бейкеровата киста носи името на своя откривател William Morrant Baker (1838–1896). Представлява мекотъканна тумороподобна формация разположена в задната вътрешна част на задколянното пространство.По структура е изградена от тънка съединителнотъканна мембрана изпълнена със синовиална или синовиално подобна течност.
Поплитеална киста, наричана още киста на Бейкър, е мека, често безболезнена подутина. Кистата обикновено не е нищо повече от торба с течност. Тези кисти се появяват най-често, когато коляното е повредено поради артрит, подагра, нараняване или възпаление в лигавицата на колянната става. Хирургичното лечение може да бъде успешно, когато бъде отстранена действителната причина за кистата. В противен случай кистата може да се върне отново.
Първичната Бейкерова киста е характерана предимно за млади хора,също така и деца без заболяване на прилежащата колянна става. В част от случаите се касае за комуникация на ставното пространство с т.нар. поплитеална бурса разполагаща се между задната част на тибиалния кондил,медиалната глава на гастрокнемиус и дисталната част на м. семимембранозус. В останалите случаи липсва такава комуникация и тогава говорим за идиопатична първична Бейкерова киста
Вторична Бейкерова киста-значително по-често се среща. Свързана е със заболявания на колянната става-артрит-ревматоиден, псориатичен или друг, остеоартрит, менискални увреди, хрушялни увреди. В резултат на това се получава свръхпродукция на синовиална течност в ставата, което води до повишена налягане на флуид в ставата, формиращо Бейкеровата киста от прегъване и издуване на ставаната капсула отзад на коляното.
Колянната става се образува там, където бедрената кост се среща в тибията (голям пищял). Гладка възглавничка на ставния хрущял покрива повърхностните краища на двете кости, така че те да се плъзгат една върху друга плавно. Артикуларният хрущял се поддържа хлъзгав от ставната течност, направена от ставната лигавица (синовиалната мембрана). Течността се съдържа в корпус с мека тъкан около колянната става, наречен ставна капсула.
Поплитеална киста е малка, подобна на торба структура, която се образува, когато ставната лигавица произвежда твърде много течност в коляното. Излишната течност се натрупва и се изтласква през задната част на ставната капсула, образувайки киста. Кистата се изтласква към задната част на коляното в областта, наречена подколянна ямка. Вдлъбнатината се усеща в задната част на коляното между двете сухожилия и горната част на мускула на прасеца. Повечето хора усещат кистата в кухата зона, точно зад колянната става.
Бейкеровата киста е честа находка. Важно е разграничаването и от туморни процеси, тромботични венозни проблеми, хематоми, които не са рядкост в тази област.
Симптоми
Симптомите, причинени от поплитеална киста, обикновено са леки. Обикновенно пациентът с Бейкерова киста се оплаква от дискомфорт, слаби болки, чувство за пълнота зад коляното, ограничено крайно сгъване в коляното. Характерно за Бейкеровата киста е вариаболността в размера. За кратки срокове тя може да варира в размера си значително. Един но не задължителен белег е изчезването на кистата при сгъване в коляното-получава се феномен на изстискване. Може да почувствате болка от основната причина за кистата, като артрит, нараняване или механичен проблем с коляното, например разкъсване на менискуса. Заедно с тези симптоми може да видите или да почувствате издутина на гърба на коляното. Всичко, което кара коляното да набъбва и повече течност да запълни ставата, може да направи кистата по-голяма. Обичайно е поплитеалната киста да набъбва и да се свива с течение на времето (променя се размерите).
Понякога киста изведнъж ще избухне под кожата, причинявайки болка и подуване на прасеца. Разкъсана поплитеална киста дава симптоми, подобно на тези на кръвен съсирек в крака, наречен тромбофлебит. Поради тази причина е важно веднага да се определи причината за болката и отока в прасеца. След като кистата се разкъса, течността вътре в кистата просто изтича в прасеца и се абсорбира от тялото. В този случай вече няма да можете да видите или да почувствате кистата. Кистата обаче вероятно ще се върне за кратко време.
диагноза
Клиничният преглед обикновено е всичко, което е необходимо за диагностициране на поплитеална киста. Освен ако кистата не се е разкъсала, обикновено не са необходими допълнителни тестове.
Ако кистата се е разкъсала, ще бъдат необходими допълнителни изследвания. Рентгеновите лъчи няма да покажат кистата, тъй като тя е мека тъкан – рентгеновите лъчи показват предимно костите. Кистата може да се види при с ядрено магнитен резонанс (ЯМР). Вашият лекар може да Ви назначи първоначално ултразвуково (ехографско) изследване . Това изследване използва звукови вълни, за да позволи на лекаря да види очертанията на кистата и да определи дали тя е изпълнена с течност или твърда тъкан. Това е полезно за определяне дали бучката всъщност може да бъде тумор вместо напълнен с течност киста.
С две думи диагностицирането на Бейкеровата киста става на база преглед и при нужда с образни изследвания и/или лабораторни изследвания, ревматологични изседвания, изслдване на пикочната киселина. Изследванията се използват за разграничаване на кистата от туморни процеси,а също и за установяване на заболяванията на колянната става които я предизвикват.
лечение
Има два вида лечение на поплитеални кисти: хирургично и нехирургично.
Дали кистата се е разкъсала или не, колко е болезнена или доколко тя пречи на нормалната функция на коляното Ви, ортопеда ще определи кой е най-доброто лечение за Вас. При възрастни лечението най-често е нехирургично. Ако е необходима операция, тя обикновено се извършва в амбулаторни условия, което означава, че можете да напуснете болницата същия ден.
Освен ако няма много дискомфорт от кистата, рядко се налага операция.
Оперативно лечение се налага рядко-обикновенно при големи кисти съпътствани от усложнения. Извършва се ексцизия на кистата.
Неоперативно лечение
Неоперативно лечение е по-широка разпространено.Налага се активно търсене и лечение на заболяванията на колянната става при вторични кисти. Правилното им лечение води до спонтанно изчезване на кистата.
Също се предлага пункцията на кистата с евакуацията на съдържимото и последващо депониране на кортикостероиден препарат интаракистично. Извеждането на течността с игла и спринцовка може да намали размера на кистата. Тогава кортизона може да се инжектира в засегнатата област, за да се намали възпалението. Обикновено това са временни решения. Нехирургичното лечение включва също почивка и ненатоварване на крака в продължение на няколко дни.
В някои случаи се преглага физиотерапия с компресионни процедури и електрическа стимулация, за да намали подуването на коляното. Лечения като ултразвук, електрическа стимулация и масаж на меките тъкани могат да се използват за облекчаване на болката и подуването от кистата. Терапевтичните сесии понякога включват йонофореза, която използва лек електрически ток, за да прокара противовъзпалително лекарство към възпалената зона. Това лечение е особено полезно за пациенти, които не понасят инжекции. Могат да се предложат и укрепващи упражнения за долния крайник, за да се подобри мускулния баланс в коляното.
Нехирургичните лечения обикновено са най-ефективни, когато се отстрани основната причина за кистата. С други думи, ефектите на артрит, подагра или нараняване на коляното трябва да бъдат контролирани.
Ако нехирургичните методи се провалят, може да се наложи пълно отстраняване на кистата. След като се успокоят, че кистата не е опасна, много пациенти просто пренебрегват оперативното лечение, освен ако не стане много болезнено.
Усложенията на Бейкеровата киста обикновенно са руптура на кистата или възпалението й. При руптурирали кисти обикновенно има внезапно настъпила остра болка в задколянното пространство, дистален хематом и/или оток (кистата изчезва). Състоянието много прилича на тромботичен ицидент на крайника.
При възпалените кисти също имаме болка, която настъпва по-постепенно, локален оток, повишена кожна температура, възможни са общи прояви от типа-температура, втрисане и общо неразположение.
Някой път лечението на Бейкърова киста изисква комплексно лечение с осигуряване на покой, антибиотична терапия, обезболяващи, локално третиране с лед и др. симптоматични средства.
хирургично лечение
Целта на операцията е да се премахне кистата и да се поправи “дупката” в ставната лигавица, през която кистата се изтласка. За съжаление, около половината от кистите в времето се рецидивират, след като бъдат отстранени. Хирурзите са предпазливи, когато предлагат операция за отстраняване на поплитеална киста, тъй като те са склонни да рецидивират. Лечението често е постоянно, но предотвратяването на по-нататъшни кисти зависи много от успеха на лечението на основната причина. Трябва да сте наясно, че има много реален шанс кистата ви да се върне след отстраняването й и няма гаранция, че операцията ще бъде успешна.
Операцията може да отнеме повече от час. Извършва се или под обща упойка, която ви кара да спите по време на операцията, или като използвате спинална анестезия, която изтръпва само долната половина на тялото ви. С гръбначната анестезия може да сте будни по време на операцията, но няма да можете да наблюдавате какво се случва.
Ще се направи разрез в кожата над кистата. След това кистата се отделя от околните тъкани. Определя се областта на ставната капсула, от която изглежда, че ‘пройзхожда’ кистата. След това се зашива мястото за да покрие “дупката” в ставната капсула, останала от отстраняването на кистата.
Коляното ви ще бъде превързано с добре подплатена превръзка и шина (гипсова или друг тип). Вашият хирург ще иска да прегледа коляното Ви в рамките на пет до седем дни. Шевовете ще бъдат премахнати след 10 до 14 дни. Може да имате известен дискомфорт след операцията и ще ви бъде дадено лекарство за болка, за да контролирате дискомфорта.
Поплитеална киста се образува в близост до основните нерви и кръвоносни съдове на крака. Възможно е тези структури да се наранят по време на операцията. Ако се случи нараняване, това може да бъде сериозно усложнение. Нараняването на нервите може да причини изтръпване или слабост в ходилото и подбедрицата. Нараняването на кръвоносните съдове може да изисква операция за тяхното поправяне. Освен това не е рядко, но е възможно да се появи друга киста.
След операцията
След оперативното лечение за отстраняване на кистата, можете да възобновите ежедневните си дейности и да работите веднага, когато имате възможност. Трябва да държите коляното си подпряно в продължение на няколко дни, за да избегнете подуването и пулсирането. Приемайте всички лекарства както е предписано от вашия ортопед. .
Вашият хирург може да иска да използвате патерици или бастун за известно време. Избягвайте енергични упражнения в продължение на шест седмици след операцията. Трябва да можете да възобновите шофирането две седмици след операцията. Вашият хирург може да ви накара да посещавате сесии по физикална терапия (физиотерпии), за да възвърнете силата в крака.
Ортопед-Травматолог, Спортна Медицина
-245385-500x334.jpg)
:max_bytes(150000):strip_icc()/lowerbackfinal-01-5c3ba23e46e0fb0001513e6a.png)
Деформацията в основата на големия пръст (палеца) на ходилото е едно от най-често срещаните ортопедични заболявания на ходилото. Известна е като халукс валгус или бунион. Изразява се в изкривяване на палеца към останалите пръсти и повдигането им, болезнено подуване в основата на палеца (бурсит, бунион) и появата на силно болезнени мазоли по пръстите и ходилото. Деформацията се среща и при млади хора, но е по-честа в напреднала възраст. Отначало измененията са козметични, но с напредването на деформацията се появяват силни болки, които затрудняват ходенето на болния и причиняват сериозен дискомфорт.
При постепенното си отклоняване навън, палецът на ходилото повдига останалите пръсти, от вътрешната му страна се натрупва кост, а меките тъкани върху нея се възпаляват – това е т.н. бурсит или бунион (възпаление на намиращата се върху костта мекотъканна торбичка). Впоследствие се появяват силно болезнени мазоли, както върху вътрешната страна на палеца, така и по гърба на повдигнатите съседни пръсти.
За облекчаване на оплакванията и първоначално лечение на буниона на палеца на ходилото препоръчваме прием и локално приложение на обезболяващи средства. От основно значение при неоперативното лечение на заболяването е носенето на удобни обувки и поставяне на възглавнички върху подутината, а за жените и избягването на ходене на високи токчета. В началните стадии на заболяването корегирането на напречния свод на ходилото с ортопедични подложки и използването на приспособления за раздалечаване на пръстите на ходилото (сепаратори) облекчава оплакванията.
