August 4, 2019Д-р Василис ФурлакисДете

Много родители се притесняват че децата им имат плоскостъпие (дюстабан) но в повечето случай това състояние е физиологично и  няма никакви последици за малкия пациент. Притесненията им започват още след раждането: Ще има ли моето дете плоскостъпие?Това обикновено е въпрос на родители които те сами са с плоски стъпала или имат по голямо дете с това състояние. Терминът плоскостъпие се използва, за да се опише състоянието (не е заболяване) в което вътрешният ръб на стъпалото (вътрешния свод -арката-) опира и натиска земята.

Сводът на стъпалото почти не съществува при раждането на детето. Обикновено, при повечето кърмачета когато стоят в изправено положение и правят първите си стъпки, не се появява свода при стъпалата им. Физиологично сводът на стъпалото започва да се развива след като кърмачето започва да ходи (12-тия до 18-тия месец). Развива се динамично и се оформя до около 6-7 годишна възраст (най- бързо между 4-6 години) и продължава с много бавни темпове до към 10-тата година.

Затова е много важно всичките деца да се преглеждат профилактично за евентуално развитие на плоскостъпие:

• 3-4 месеца след самостоятелното прохождане (между 1, 7 месеца-2 годишна възраст),
• на 4 годишна възраст (най-важния преглед за профилактиката на плоскостъпието) и
• на 6 годишна възраст. 

Тази статия ще Ви информира за каквото е нужно като родители да знаете за детското плоскостъпие и ще отговори на всичките Ви въпроси относно това състояние:

• кога плоскостъпието е физиологично
• какви части на стъпалото са засегнати
• от кога се появява
• какви са причините
• как се развива
• каква е най-ранната профилактика
• как се диагностицира състоянието
• какви са възможностите за лечение
• трябва ли детето да носи стелки
• кой са подходящите обувки и много други важни отговори.

Не пропускайте профилактичните прегледи на Вашите деца при специалист детски ортопед

РАННАТА ДИАГНОСТИКА И ПРОФИЛАКТИКА Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ

КАКВО Е ПЛОСКОСТЪПИЕ?

Плоскостъпието (Flatfeet – на латински pes planus или плоско стъпало, паднал свод, наричано още дюстабан), представлява отпускане (изглаждане) на надлъжния свод или на двата свода на човешкото ходило.  Ходилата при повечето хора имат издигнат свод по вътрешния ръб на стъпалото между петата и основата на пръстите. Този свод обикновено се развива във възрастта между три и седем години (най-динамично м/у 4-6 год). Ако това не се случи се появява плоскостъпие. При него мускулите, връзките и сухожилията, поддържащи сводестата форма на ходилото, както и костите, се отпускат и докосват земята. Цялата повърхност на голото стъпало е в контакт с пода по време на стоене, ходене и други дейности, свързани с тежестта и натоварване. Нормалното стъпало работи като амортисьор на цялото тяло. Всеки път, когато стъпваме или тичаме, стъпалата поемат до 5 пъти нашето тегло и ако липсваше тази функция, нашите кости нямаше да понесат тежестта, с която ги натоварваме, и щяха да се разместят или дори счупят. Нарушението на този баланс довежда до промяна на статиката на краката, а от там и до дискомфорт, бърза умора при ходене и болки по целите крака. 

Почти всичките кърмачетата след първите им стъпки и повечето малки деца в ранно детство имат плоски стъпала (дюстабан). Това е нормално защото крачетата им са с дебели мастни възглавнички и често при прохождането стъпалото изглежда без свод. Преди да се образуват костите, голяма част от стъпалото и глезена са все още съставени от меки тъкани, мазнини и хрущяли. Арката все още не се е формирала напълно. Ставите все още са хипермобилни (ставна халтавост), когато детето започва да се изправя на ходилата.  В периода от 3 до 7 години се появяват истинските оплаквания от плоскостъпието. Това е важен период, в който като родители е добре да успеем да формираме добро отношение към спорта и физическата активност изобщо. Много от ортопедичните проблеми през следващите периоди на детството се дължат на слабост на мускулатурата и липса на активност от нашите “компютърно-телевизионни” деца. 

ХОДИЛОТО: КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ:

Ходилото носи тежестта на човешкото тяло, като най-натоварени са три точки – петата, възглавничката зад големия пръст и възглавничката зад малкия (петия) пръст. Специално устроената кожа в тези точки има анатомични особености, които я правят способна да изпълнява своята функция – да понася натиска на тялото, без да се разранява.

Общо казано, опорните точки на ходилото представляват един стабилен триножник. Той се състои от отделни малки кости, които свързани помежду си с полуподвижни пружиниращи ставички. Откъм вътрешната страна ходилото има добре оформен надлъжен свод, докато откъм външната страна такъв няма.

В предната част на ходилото съществува напречен свод, който се намира под възглавничките на стъпалото. Тази форма на ходилото дава отлична функционална възможност за носене на тежестта на тялото, като натоварванията се олекотяват от пружинирането между отделните кости. Така ходилото изпълнява и важна амортисьорна функция.

Нормалното ходило се стабилизира в своята форма и функция от здрави връзки, ставички и редица малки мускули между костите. Има обаче и друга важна мускулатура, която движи и стабилизира ходилото. Това са мускулите отпред, отстрана и отзад на подбедрицата. Над глезенната става те преминават в дълги сухожилия, които се залавят на различни места на ходилните кости и на костите на самите пръсти.

Мощната задна мускулна група (на прасеца) движи ходилото и пръстите му надолу. Така човек може да стъпва “на пръсти“. Тази мускулатура е много важна при ходене, защото осигурява при стъпка напред плавното “претъркаляне“ на ходилото от петата напред до пръстите. Мускулатурата, намираща се на предната страна на подбедрицата, повдига ходилото нагоре и частично повдига вътрешния ръб на ходилото. Също така, тези мускули изпъват пръстите на ходилото. Ако тази мускулатура е парализирана, то ходилото ще увисне и ще се “забива в земята“ при ходене. Страничната мускулна група повдига външния ръб на ходилото.  И трите мускулни групи “работят“ в синхрон и осигуряват стабилен стоеж и плавна походка.

Трябва да обърнем внимание на три от тези мускули и техните сухожилия:

Дългия малкопищялен мускул от страничната група, чието здраво сухожилие минава зад външното кокалче на глезена, спуска се и минава под ходилото и се захваща отдолу на ходилните кости. Приблизително в същата зона се захващат и сухожилията на предния и задния голямопищялни мускули от предната и задната мускулни групи. Тези сухожилия образуват една яка примка (стреме), която повдига и удържа надлъжния свод от “пропадане надолу“ при стоеж и ходене. Разбира се за стабилността на ходилото имат своята роля и други структури (кости, стави, връзки, мускули).

При отклонение в развитието на формата и функция на някои от тях в детската възраст се развиват различните деформации на ходилото, между които най-често е плоскостъпието.

ВИДОВЕ И ПРИЧИНИ

Плоскостъпието при децата се разделя на три вида:

• гъвкаво плоско стъпало – ходилото е плоско при стъпване, но в отпуснато състояние ясно се вижда образуван свод
• гъвкаво плоско стъпало с компинация с късо Ахилесово сухожилие и
• ригидно плоско стъпало – среща се в много по-малко от случаите и се дължи на срастване на костите. Тогава ходилото е плоско и при стъпване и в отпуснато състояние, арка не се образува.

Плоскостъпието може да се срещне при раждане (вродено) в единия или и в двата крака. Когато се засяга само едно стъпало, проблемът се нарича едностранно pes planus или flatfoot. Когато и двата крака са замесени, състоянието е двустранен. Плоскостъпието може да е вродено или придобито. Вроденото плоскостъпие представлява около 5% от всички случай и се дължи на някой вродени деформации на ходилото. Останалите 95% се придобиват впоследствие в детската възраст. Десет процента от тях се дължат на различни заболявания като рахит, парализа и травми. При всички останали случай се късае за т.н. статично плоско ходило. При него натоварването, което въздейства върху ходилата надвишава възможността на мускулно-скелетния апарат да поддържа сводовете. Причина за това могат да бъдат наднорменото тегло, честото натоварване на ходилото при продължителна игра и стоеж, както и неподходящи обувки. 

Плоскостъпието може да се срещне в някой семейства като наследствено състояние, така че някой генетични фактори също спомагат за развитието на плоскостъпието, а най-важните сред тях са слабост на свързочния апарат (ставна халтавост.)

Биомеханично, много меки тъканни структури трябва да се свързват и да се поддържат един друг, за да предотвратят деформацията на ходилото на малкото дете. Въртенето на тибията (долната част на крака) – или с други думи:’изкривяването на петата’ и положението на ставите на стъпалото и глезена са също важни фактори за плоското ходило.

Друга причина за плоскостъпие е тарзалната коалиция която се отнася до състояние, при което две или повече кости в средната част на стъпалото или в задната част на стъпалото не се образуват отделно по време на развитието. Те остават свързани помежду си, променят костната структура на крака и ограничават гъвкавостта на крака.

Така причините за възникването на плоскостъпието са:

• ставната халтавост по наследство (по-голяма подвижност на ставите и по-слаба съединителна тъкан) – най-честата причина.
• вродени костни аномалии, които са по-тежки случаи и предимно изискват оперативна намеса
• рахит
• парализа на мускулите на долните крайници;
• фрактури и други наранявания на стъпалата или някои мускулни промени.

ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ

Някои предразполагащите фактори за възникването на плоскостъпие са:

• неправилно подбрани обувки – тесни, с твърда подметка, обувки втора употреба и т.н
• липсата на физическа активност.
• недостиг на хранителните вещества в организма.
• наднорменото тегло
• травми и изморителни упражнения.
• продължителния стоеж без често движение на краката;

СИМПТОМИ

При повечето деца плоскостъпието не предизвиква симптоми. Те не страдат от болка или други неприятности.  Родителите обаче обикновено забелязват, че децата им лесно се изморяват, имат нестабилна походка, износват и деформират обувките им, петите им са леко изкривени навън и т.н.

В умерени до тежки случаи самият малкият пациент има ограничена физическа активност и може да се оплаква от лесна уморяемост при ходене, невъзможност за дълго стоене прав или от болки в краката и ходилата. Други признаци са често схващане в областта на ходилата, както и затруднение при скачане и бягане.

В необичайните тежки случаи могат да се появят калуси когато костите влизат в контакт с пода или твърдата повърхност. 

Основните симптоми на плоскостъпието при децата са:

• Болка, схващане на стъпалото, прасеца или крака
• Изкривяване на петата настрани
• Странна походка или промяна в походката и стойката, заради изместването на тежестта към вътрешната страна на стъпалото
• Оплакване за неудобство при носене на обувки
• Намалена енергия при физически натоварвания
• Доброволно отказване от физическа активност
• Поява на мазоли в зоната под пръстите (при по-големите деца)
• Бърза умора при продължително ходене

Когато плоскостъпието е резултат от тарзална коалиция, ситуацията е по-различна. Детето се оплаква от болка в стъпалото и глезена след незначително усукване, комбинирана с  деформация на стъпалото и ограничаване на движенията. 

ДИАГНОЗА

Ролята на детския ортопед е да разпознае причината за плоскостъпието при малкия пациент. Анамнезата и физическото (клиничното) изследване са най-важните инструменти, които се използват за диагностициране на това състояние. Опитния детският ортопед трябва да изследва мобилността на цялото стъпало, функцията на ахилесовото сухожилие, функцията на всичките мускули на долния крак, специални клинични тестове за да се разграничи гъвкавото от ригидното плоско стъпало, изследване за допълнителна кост в стъпалото (което понякога предизвиква болезненост при ходене, деформация на стъпалото и дискомфорт), наличие на изкривяване на петичките (плоско-валгусна деформация на стъпалото), евентуалното износване на обувките от малкия пациент и други важни показатели за точното определяне на плоскостъпието. Търсим признаци на артрит или инфекция. Изследването завършва със изследването на гръбначния стълб, тазобедрените и колените стави, както и изследване за нервно-мускулни отклонения.

Може да се препоръчват рентгенови снимки при съмнение за тарзална коалиция, допълнителна кост в стъпалото, при болки в петата – синдром на Север (калканеален апофизит), или други изследвания като CT или ЯМР, но те рядко са необходими. 

ДНК тестовете се извършват в много редки случаи на предполагаеми генетични аномалии.

ПРОФИЛАКТИКА

Най-ранната профилактика за плоскостъпието започва след раждането. При първата среща (Д-р Фурлакис) в отделението по неонатология на 2-рия етаж в болница Надежда или няколко дни по-късно в кабинета (ранната профилактика – ортопедичен скрининг с ехографско изследване и общ клиничен преглед на новороденото) се обяснява подробно на родителите как да стимулират ходилната повърхност на новороденото с цел рефлекторно засилване на тонуса на поддържащите свода мускули със упражнения и масажи.

След като кърмачетото се изправи на крака започва вторият и най-важния етап на ранната профилактика за плоскостъпието. В профилактичния преглед между 5-тия и 6-тия месец се обяснява как може да се случи това (как трябва да проходи детето, кога и как да се обува, кой са най-подходящи обувки за прохождането, как да стимулирате мускулите на стъпалото на детето и т.н).

Когато малките пациенти започват да прохождат по-стабилно,  има вероятност да се забележи от родителите и леко изкривяване на петичките им. Това не трябва да Ви притеснява защото в повечето случай е физиологично и профилактичният преглед от детския ортопед в тази възраст, с изследването на крачетата и походката на детето, ще Ви увери за състоянието и какви мерки може да предприемете ако са налице отклонения от нормата.

Децата в предучилищната възраст, когато вече са много по-активни, и специално около 4 годишна възраст обикновено имат най-видимото плоскостъпие. Това състояние в повечето случай е физиологично и се дължи в нормалната ‘деформация’ на долните крайниците в ‘Х’- образна форма – геновалгум (физиологично развитие на долните крайниците,  които от ‘О’- образна форма, резултат от вътреутробната позиция и по-изразена при прохождането на детето, преминава обикновено в ‘Х’- образна форма, по-изразена около 4 годишна възраст, докато крайниците ‘се изправят’ с физиологичната наследствено заложена форма). Много е важно в този период да се консултирайте със специалист детски ортопед защото детското ходило се подава много лесно на корекции и ако този момент се пропусне е много вероятно състоянието да се задълбочи. В тази възраст от най-голямо значение има избора на най-подходящите обувки както и спортната активност на детето (не са препоръчителни спортовете свързани с голямо натоварване на ходилата). Най-подходящи са гимнастическите упражнения както и плуването.

До около 4-годишна възраст споменатата мастна тъкан на възглавничките се редуцира. До тогава се развиват мускулите и връзките на стъпалото, за да могат да държат тялото изправено.

При по-големи деца простото модифициране на обувката може да намали умората и дискомфорта в краката. Понякога закупуването на обувки с добра поддръжка на свода е достатъчно. Ващият детски ортопед, след оценяване на състоянието най-вероятно ще Ви съветва да намерите удобна обувка с опорна точка на арката (свод), със стабилни пета (задната част на петата) и гъвкава подметка (дъно). Поддържането на арката спомага за намаляване на напрежението в Ахилесовото сухожилие което спомага за поддържането на нормално движение на стъпалото.

Обикновено плоскостъпието изчезва до шестгодишна възраст, тъй като краката стават по-малко гъвкави и сводовете се развиват. Само около 10-20% от децата ще продължат да имат плоскостъпие в зряла възраст. Децата в ранна и средна училищна възраст, както и децата в юношеска възраст които не развиват арка, трябва да се преглежат от специалист детски ортопед, който ще Ви обясни  ако се налага лечение и ако да под каква форма ще е то.

Босото ходене (мит? профилактика или лечение?)

Някой учени твърдят че плоскостъпието е ‘болест’ на цивилизацията. Ранното обуване пречи десткото стъпало да се развие и да се оформи правилно. Плоскостъпие не се наблюдава при хора които в повечето време или изобщо не носят обувки. Затова една от най-добрите превенции на плоскостъпието е прохождането и ходенето бос. Климатът не позволява на малкия пациент да се движи бос непрестанно. Обаче при подходящи условия това да се случва у дома почти целогодишно. Това е доста трудно за повечето семейства, затова летните почивки са незаменима профилактика, защото ходенето по пясъка или по тревата е наистина идеално за развитието на стъпалата.

Също в летния период носенето на сандали и пантофки с бос крак пак помага детското стъпало да тренира малките мускулчета които оформят свода, от стремежа да се предпазва ходилото от наранявания и хлъзгания или чужди тела.

Ортопедичните стелки (нужни ли са за децата?)

При децата приложението на ортопедични стелки трябва да се избягва, тъй като те пасивно поддържат сводовете, мускулите не се развиват оптимално и “увисват” когато детето премине на равна подметка. Стелките по-ското ‘лекуват’ обувките от износването а не стъпалата. Ортопедичните стелки трябва да се изписват строго индивидуално, само когато е наложително за причини които Вашият детски ортопед трябва да Ви обясни. Не бива да се забравя освен това, че сводовете на стъпалото се формират окончателно около 10-годишна възраст.

Супинатори (кога и защо се изписват при децата?)

Супинаторите са специални подложки от пластмаса или корк които обхащат петата на детското стъпало с цел да се предотварати изкривяването им и впоследствие походката на детето и балансът на цялото му тяло.

Те се изписват строго индивидуално, период и възраст, които само специалист детски ортопед може да прецени.

Ако забележите че детето след първите му стъпки изквривява петичките му незабавно запишете си част при специалистa

Кои са подходящите обувки за профилактика на плоскостъпието?

Здравите деца нямат нужда от специални или ортопедични обувки. Те може да са вредни за детското краче. Те се изписват от Вашият детски ортопед при сериозни проблеми и отклонения от нормалната походка. Вашето дете се нуждае от гъвкава и мека обувка за по-голяма свобода на движението на пръстите, така че краката му да растат естествено, с нехлъзгащ и дишащ материал. Когато детското краче се стегне в твърда обувка мускулите му не се развиват добре, защото функцията им е поета от обувката.  Децата от предучилищната възраст трябва да носят обувки със стабилни пета, а до колкото се отнася за вътрешния свод които имат някой обувки (по скоро маратонките), детския ортопед ще Ви обясни ако и кога е необходимо детето Ви да ги носи.

Каква трябва да бъде обувката за детето

1. Подметката трябва да е мека. Така се дразнят рецепторите на ходилото от нервните повърхности.

2. Не купувайте обувки без детето.Те задължително да се премерят в право положение. Ако детето е седнало, стъпалото се огъва и се купува погрешка по-малък номер. Свободното разстояние пред палеца трябва да е около един сантиметър.

3. Проверявайте на всеки 2-3 месеца дали обувките не са умалели. Някои деца сменят обувките си на всеки два месеца. Предпочитайте естествените материали, за да не се изпотяват краката.

4. Подметката трябва да е еластична, за да се огъва при ходене. При купуване на обувки сгънете предната част, за да изпробвате тяхната еластичност.

5. Не използвайте обувки, носени от друго дете. Носените обувки са приели формата на чуждото краче и са се деформирали.

6. Ако забележите, че детето изтърква обувките неравномерно, че криви крака или стъпва неправилно, поискайте съвет от детски ортопед.

ЛЕЧЕНИЕ

 РАННАТА ДИАГНОСТИКА И ПРОФИЛАКТИКА Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ

Терапевтичният подход при деца с плоскостъпие включва приложението на различни специализирани упражнения, които подпомагат укрепването на плантарната мускулатура и допринасят за правилното формиране на сводовете. При децата приложението на ортопедични стелки и обувки трябва да се избягва, тъй като те пасивно поддържат сводовете и не спомагат за трайно разрешаване на проблема и да се предлагат само когато са нужни.

Когато детския ортопед постави диагнозата плоскостъпие при малкият пациент, според зависимост от състоянието, ще Ви препоръчи и подходящото лечение, за да се избегнат евентуални последствия върху гръбначни изкривявания (сколиоза и кифоза). Първият преглед за оценката е добре да се случва 3 месеца след като детето проходи стабилно.

Ако детето има безсимптомно плоскостъпие, съветите за укрепване на мускулатурата и създаване на благоприятни за стъпалото навици – двигателна активност и упражнения като ходенето бос по пясък и трева и подходящото спортуване са от важно значение, макар че всичко е индивидуално според вида на плоскостъпието, възрастта и структура на малкия пациент.

Ако детето изпитва болка или умора след извършването на дейности, ангажиращи стъпалото, глезена или крака, детския ортопед препоръчвa:

• Промяна в двигателната активност – детето трябва да ограничи дейностите които му причиняват болка като дълго ходене и стоене прав.
• Лечебна гимнастика при плоскостъпие при деца – инструкции за стречинг упражнения вкъщи за стимулиране мускулите на подбедрицата и на стъпалото.
• За деца със скъсено ахилесово сухожилие: програма за упражнения за разтягане на сухожилието.
• Тонизиращи масажи на всичките мускули които участват в оформенето на свода.
• Осигуряване на подходящи обувки за детето – точен размер, със широчина според крака, с меки подметки, от естествени материали за по-малко задържане на влагата, лесни за поддържане.
• Индивидуални супинатори или ортопедични стелки според вида на плоскостъпието, възраст на детето и други параметри с цел да се подобри биомеханиката на стоенето и ходенето.

ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
Коригиращата операция се извършва рядко и само при тежки форми на състоянието (деформирано и болезнено плоскостъпие в комбинация със скъсено ахилесово сухожилие и/или тарзална коалиция).     

Знаете ли, че

• Едно от всеки пет деца не развива никога нормален свод.
• Както здравите (физиологичните) деца имат различна височина, така, физиологичния свод има различна височина.
• Повечето деца имат нисък свод (ниска арка) на ходилото, защото имат еластични (хлабави) връзки. Сводът стават плосък, когато стоят прави и краката се вижда че се въртят навътре, а пръстите, са насочени навън.
• Според доклада за здравето на нацията за 2011 г. над 60% от учениците от първи и втори клас са с плоскостъпие и спаднал свод, което се отразява на походката  и води до гръбначни деформации, показват резултатите от проучване в София на Националния център за обществено здраве и анализи.

Непосредствено след раждането халтавостта на ставите трудно се установява. В ранна детска възраст тя е изразена в голям процент от децата, но само една част от тях имат халтави стави след завършване на растежа. Изследванията установяват при 6-годишни деца ставна халтавост в 5%, а при 12-годишни – в 1% от случайте. Затова също е важно децата в средната училищна възраст да се преглеждат профилактично от специалист. Непосредствено след прохождането при голяма част от децата с фамилна ставна халтавост ходилата изглеждат плоски. При необременено състояние те имат напълно нормална форма и прегледа и анализ на походката от детския ортопед не показват никакви отклонения.

Сводът се наблюдава, когато краката висят свободно във въздуха или когато детето се държи на пръстите.

Детския Ортопед се притеснява, когато плоскостъпието е:

1.Болезнено,  2.Сковано и 3.Със скъсено Ахилесово сухожилие

както и когато детето е с много висок свод, защото е по-вероятно да причини болки в бъдещето!

НАЙ-ВАЖНОТО

• Грижата за правилното развитие на крачетата започва още след раждането с подходящите упражнения и масажи.
• Избягвайте стегнати чорапки при новородени и кърмачета
• Не е желателно децата да се обуват при първите им стъпки
• Най-добрата профилактика за плоскостъпието е прохождането и ходенето бос където и когато е възможно
• Плуването е другата ранна профилактика за плоскостъпие
• При диагноза плоскостъпие рядко се стига до оперативно лечение. Плоскостъпието може да бъде вродено и ако се открие навреме още в детските години, то лесно може да бъде коригирано и да не се стига до оплакванията и сериозни последици.

Задължително консултирайте Вашето дете със специалист детски ортопед около 2 и 4 годишна възраст.

За въпроси или консултации;

д-р Василис Фурлакис – Специалист детски ортопед – Специалист по детско развитие

 РАННАТА ДИАГНОСТИКА И ПРОФИЛАКТИКА Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ

Специализирана профилактика, Диагностика и Лечение при новородени и деца с мускулно-скелетните заболявания и увреждания!

ЕХОГРАФСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТАЗОБЕДРЕНИ СТАВИ – ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ – ПРОБЛЕМИ В ПРОХОЖДАНЕТО – ПЛОСКОСТЪПИЕ – СКОЛИОЗА – ДЕТСКА СПОРТНА МЕДИЦИНА

Read More

June 2, 2019Д-р Василис ФурлакисСтатииТерапии

PRP THERAPY

Д-р Василис Фурлакис е сертифициран специалист за прилагане на плазмоклетъчна терапия с метод плазмолифтинг от 2017 година

Плазмоклетъчната терапия ПРП (Плазмотерапия) – тромбоцитно обогатена терапия- е нов революционен метод на лечение – дял от така наречената регенеративна медицина получила силен тласък на развитие през последните години.

Методът се базира на наблюденията за ролята на тромбоцитите в процеса на възстановяване на увредени части от тялото, като от съществено значение са естествените растежни фактори при отделяне на тромбоцитите в увредената част. Използва се собствения потенциал на организма за лечение на различни увреди. При този метод със специална технология се отделят тромбоцитните клетки от кръвта във висока концентрация,и след това се нанасят в таргетната зона на увредата посредством инжекция. Използва се свойството на тромбоцитите да индуцират възстановяващи тъканите естесвени за организма процеси.

Инжектирането на повишена концентрация на тромбоцити в увредената част на става, сухожилие, кост или кожа стимулира инициране на естествен оздравителен процес, което представлява и самия метод. Знае се и е доказано,че при наранявания, в зоната на увредата организма предизвиква повишена концентрация на тромбоци – в хематома /кървоизлива/ – като инициирането на оздравяването започва именно от тромбоцитните клетки-богати на протеини и растежни фактори,индуциращи оздравяването на тъканите.

Накратко методът  предствалява вземане на кръв от пациента, след което тя се обработва по специален начин, със специален апарат, с цел отстраняване на еритроцитите. Получената суспензия, която е силно обогатена основно на тромбоцити и плазма, с минимално съдържание на левкоцити, се инжектира в увредената таргетна зона. Така се отключват естествени процеси на възстановяване в зоната на увредата. И това свойство именно се използва за лечение в ортопедията.

Това дава  възможност да се провежда:

 1.Чиста ПРП терапия

При активирана ПРП терапия се използва активатор на плазмата, обикновено това е калциев глюконат /метод на Неаполитано/, където субстратът постъпва активиран в таргетната зона.

При неактивирана ПРП се използва свойството плазмата сама да се активира под въздействието на колаген в тъканите /метод на Гоби/, където субстратът постъпва в неактивна форма в таргетната зона.

2. Комбинирана ПРП терапия

Комбинацията с хиалуронова киселина има синергично действие по отношение на ефектите.

 3. Възможно е подготвянето на така нар. „фибриново лепило“, което представлява активирана плазма, използваща се във вид даващ възможност за устойчивост на нанасянето в таргетните зони.

Кога е приложима ПРП терапията.

Основните насоки на метода са:

1. Остеоартрит и дегенеративно ставни заболявания – гонартроза, коксартроза и др, засегнати стави, дископатия, радикулит, ошипяване – прилага се метод на Неаполитано и метод на Гоби.

2. Хронични тендинози, околоставни заболявания, сухожилно дегенеративни процеси – периартрити, епикондилити, ахилесов пери-и тендинит, плантарен фасцит, шип в петата, тендинити на капачего, на пес ансеринус, както и при различните форми на бурсити.

3. Болки, свързани с последици при различни спортни травми, като скъсване на предна кръстна връзка, менискални увреди и лезии, увреди на ротаторен маншон, след тежки навяхвания свързани с връзкони увреди.

4. При псевдоартрози за стимулиране на костното срастване и съкращаване на сроковете на оздравяване, като допълнение към основното лечение.

5. Асептични некрози, като допълнение към основната терапия при реваскуларизиране на некротичния костен участък.

6. При различните форми на костна пластика, извършванни по различни причини, като увеличава възможността за прихващане на присадката и съкращаване на възстановителните срокове.

Има множество медийни извадки за използването на тази терапия при лечение от водещи спортисти като Рафаел Надал,Тайгър Уодс и други, за бързо възстановяване при спорти травми и тендопатии, и връщане към професионалния спорт.

Процедури

Препоръчват се минимум 3 процедури през седмица или в рамките на 1 месец, като има различни схеми за конкретни терапии.

Безопасност на метода

Методът е напълно безопасен, с минимален риск от инфекция, което по оценки е някъде около 1-10000. Няма установени странични ефекти.

Противопоказания

Абсолютни противопоказания – фебрилно състояние, кръвни заболявания, неоплазми от всякакъв характер. Не трябва да използва антикоагуланти за срока на терапията,а също и обезболяващи и противовъзпалителни средства.При инжектирането не е желателно да се използва местна анестезия.

Не бива по време на терапията да се използват лекарства, облекчаващи болката – аналгетици, НСПВС. Терапията се осъществява без използването на местна анестезия поради установена токсичност на местните анестетици върху съставките на плазмата.

Ефективност

Въз основа на предоставени изследвания ефикасността на метода най-общо достига около 80%.

Търсения ефект при лечение на артрозата е във въздействието на ПРП терапията върху хрущялните увреди,които до момента нямат убедително и дефинитивно лечение. При ПРП терапията след инжектирането в увредената става, тромбоцитите имат свойството, и образно казано полепват към най-увредените зони на ставния хрущял-отключва се поредица от естествени процеси водещи до спонтанна фиброгенеза и запълване на хрущялните дефекти с фиброхрущял. Подобен ефект се търси при артроскопското лечение на артроза с метода на микрофрактуриране в зоните на хрущялните увреди.

PRP – плазмоклетъчната терапия е перфектно решение за бременни жени и кърмещи майки с тендопатии, епикондилити, тендовагинити, инсерционнити и всякакви други мускулни болки и възпаления на опорно-двигателния от претоварване, поради невъзможност на прилагане на други стандартни методи за лечение.

Също едно перфектно решение за деца и спортисти, както и за всички със спортни травми които искат да се лекуват естествено без лекарства със силата на сьобствената си кръв.

Цена

PRP – плазмоклетъчната терапия (цялата процедура, от вземане на кръв от пациента, до центрофугирането и получаване на плазмата и прилагането й вътре – и/или периартикуларно) е доста достъпна като цена за пациентите и струва 150 лв (+ 30 лв за специалната епруветка) едната процедура. Цената е за една зона. За две зони цената е 250 лв (+ 2 х 30 лв = 60 лв за две епруветки)

Прилагането на PRP – плазмоклетъчната терапия, в моите пациенти, в последните години, (откакто притежавам сьответните сертификати и съм прекарал специален курс за прилагане на този метод в ортопедия-травматология както и в неврология) има впечатляващи резултати.

Процедурите се правят всеки Вторник и Четвъртък след редовното работно време (след 17:00ч) и след предварителна уговорка и комуникация с мене по вайбер (0887015779)

ЗА ЗАПИСВАНЕ НА ЧАС

Д-р Василис Фурлакис

Ортопед-Травматолог, Спортна МедицинаСпециалист Детски Ортопед, Специалист по дестко развитие

Read More